Датата 17 ноември 1993 година е историческа за всички българи. Тя ще остане такава в нашата футболна история, дори и да вземем да се класираме отново на световно първенство.
Тази дата обаче освен, че за нас е паметна тя е и много съдбовна за други големи футболни нации. Все пак това е последния ден от квалификациите за Световното първенство в САЩ през 1994.
Коментарът на Роб Смит от английското издание Guardian ще ни припомни всички случки на 17 ноември 1993 година. А те, наистина са много интересни. Естествено, че постижението на Емил Костадинов е номер 1 по драматизъм и винаги ще е на първо място в нашите сърца. Знаете, ли обаче че нито един британски отбор не се класира за Световното през 1994 г.?
Преминаването през кръга на ада
Дори нямаме идея откъде да започнем в група 3, която беше епицентъра на тази епична нощ. Испания приемаше Дания в Севиля, а Северна Ирландия (отдавна извън сметките) бе домакин на Ирландия в Белфаст.
Трите отбора бяха разделени едва-едва: Дания на върха с 18 точки (голова разлика 15:1), с една повече от Испания (17 точки, голова разлика 26:4) и Ирландия (17 точки, голова разлика 18:5). Отборът на Дания тогава е действащ европейски шампион тогава след спечелената титла през 1992.
Равенство щеше да бъде достатъчно за Дания, докато Испания и Ирландия знаеха, че трябва да спечелят, за да се класират, но и реми можеше да се окаже достатъчно (в случая на Испания, равният щеше да им стигне, ако Ирландия не успее да победи; докато за ирландците равният резултат щеше да е достатъчен, ако Испания и Дания не успеят да се победят. Ирландия щеше да отпадне, ако загуби, а Испания щеше да отпадне при загуба, освен ако и Ирландия не загуби. Объркани ли сте? Чудесно.)
Напрежението в мача на Ирландия бе подсилено от политическия климат по това време. Периода на Вълненията (The Troubles) бе в своя връх и месец по-рано 23 души бяха загинали след престрелки и бомбардировки. Обсъждаше се вариантът мачът да бъде преместен от Белфаст на „Олд Трафорд", „Уембли" и дори в Италия. Накрая мачът се проведе по план, но Ирландия, за голямо разочарование на треньора Джеки Чарлтън (брат на Сър Боби Чарлтън), трябваше да пътува със самолет вместо с кола заради съображения за сигурност.
Атмосферата не се подобри, когато ден преди мача Били Бингам, на който предстоеше да се оттегли от треньорския пост на Северна Ирландия след 17 години начело на отбора, нападна „наемниците" на Ирландия:
„Те не успяха да пробият в Англия и Шотландия", заяви той по адрес на играчи като Анди Таунсенд, Рей Хоутън и Джон Олдридж. „Имам напълно циничен поглед към нещата. Няма да заобикалям въпроса, а също така съм щастлив да заявя, че възнамеряваме да разбием Ирландия". Ирландия получи представа за това, което предстои, когато при пристигането си за последната тренировка, бяха посрещнати от група от десетгодишни деца с вдигнати средни пръсти. При появявата си за мача, те биват заградени от бодлива тел и въоръжена полиция.
Ако извън стадиона имаше кръг от желязо, то вътре в него той беше от ярост. Това беше водовъртеж от омраза, една от тези нощи, в които и гангстерите се обръщат през рамо. Поне официално, Ирландия нямаше привърженици на стадиона. „Никога не съм виждал по-враждебна атмосфера, дори в Турция", казва Джеки Чарлтън. Тери Филън и Пол МакГрат получават маймунски възгласи, който в ученическите си години играе за Северна Ирландия, е наречен „предател". А освен това имаше и сякаш стотици лаещи кучета, които може би са знаели, че идва апокалипсис. „Най-безопасното място беше на терена", отбелязва МакЛафлин.
Имаше и друго предимство в това да си на терена - можеше да контролираш съдбата на отбора си. Легендарният вратар на Испания Андони Субисарета загуби тази привилегия, когато бе изгонен в 10-тата минута срещу Дания. Субисарета подава немощно топката към съотборника си в Барселона Михаел Лаудруп и после го спъна извън границите на наказателното поле.
Резервният вратар беше 23-годишният Канисарес, който правеше своя дебют на международно ниво в ситуация, която се оказа извън силите дори на играч, записващ своето 83-то участие. И все пак, когато стъпва на терена той превключва на такъв режим, какъвто може би не успява да намери до края на кариерата си.
Тъй като Дания се нуждаеше само от равенство, те сякаш вече бяха с девет пръста в Америка. Имаше обаче една голяма уловка: съперниците им бяха Испания, кошмарният отбор, който изхвърли силния „червен динамит" от Евро 84 и Мексико 86, като също така ги победи и на Евро 88. Срещу всеки друг отбор Дания сигурно щеше да сметне червения картон за огромен бонус. Срещу Испания обаче те започнаха да търсят капани, като подсъзнателно сигурно са се чудели дали червения картон на Субисарета не е някакво изкривено проклятие. Като добавим факта, че Дания се чувстваше най-удобно на контраатака, подход, който им служеше толкова добре по време на приказния им триумф на Евро 92, налице бе една объркана каша.
Човекът повече за Дания означаваше, че те нямаше как да не контролират играта през първото полувреме и създадоха няколко много добри положения, но доминирането им беше ялово, резултат на пасивно-агресивна игра. И с всяко следващо спасяване на Канисарес, опияняващия коктейл от съдба и фатализъм придобиваше все по-испански привкус.
В Белфаст също липсваха голове, след едно като цяло безсмислено първо полувреме, в което Ирландия беше спокойна, но без острота („Мачът не се издигна над равнището на една пропита с пот посредственост", пише Кен Джоунс в Independent.) На този етап Ирландия беше аут, но Испания поведе в 63-та минута. Корнер отдясно бе насочен към далечната греда, Хосе Мариа Бакеро издърпа Петер Шмайхел и Фернандо Йеро вкара с глава в опразнената врата. Шмайхел беше бесен, и с право. „Естествено, че беше фаул", казва Бакеро години по-късно. Това беше едва втория допуснат гол на Дания за десет мача. „Според мен, съдията сякаш почна да съжалява, че изгони Субисарета и започна да прави услуги на испанците", заявява Шмайхел след мача.
Дания наложи преса, но Испания черпеше сили от шумната атмосфера на заплашителното съоръжение, където игра във всички квалификации от 1983 до 1995 година. В този момент Дания щеше да отпадне, но класирането „на живо" се промени още веднъж, когато Джими Куин се разписа от нищото за Северна Ирландия с впечатляващо воле в 71-та минута. Джими Никъл, помощник треньорът на Северна Ирландия, отпразнува като отправи не особено цензурен жест към ирландския си колега Морис Сетърс.
Ирландия вече се нуждаеше от гол и Джеки Чарлтън се обърна към Тони Каскарино. Имаше обаче един проблем: за пръв и единствен път в кариерата си, Каскарино бе забравил да си облече екип. Когато разкопчава анцуга си, той вижда само проста памучна тениска. На въпроса на Чарлтън защо се бави, Каскарино го информира за малката пречка пред влизането му. „Лицето му стана лилаво", каза Каскарино. „Мислех, че ще получи инфаркт. 'Шиииии*ан идиот!'" Както и при гола на Галтиери, това бе стратосферичен фарс.
Нямаше време тази история да стигне своя завършек, защото в 76-та минута резервата МакЛафлин изравни с хубав гол, като спря топката на гърди след изпълнение на пряк свободен удар и я заби в ъгъла на вратата. Изтощеният Чарлтън по-късно казва, че МакЛафлин е „оправдал съществуването си". Той се радва и на благоволението на Каскарино до края на дните си. „Винаги съм вярвал", споделя Каскарино, „че ако МакЛафлин не беше изравнил... имаше голям шанс Джак да ми удари един."
Ирландия опита да направи друг съкрушителен удар, знаейки, че ще отпадне, ако Дания изравни в Севиля. Канисарес направи невероятно спасяване на Бент Кристенсен, а далечно воле на Михаел Лаудруп мина встрани от вратата.
Когато последният съдийски сигнал прозвуча в Белфаст, Ирландия започна да празнува с погрешната представа, че в Севиля всичко е приключило и са се класирали. Чарлтън си мислеше същото докато слизаше в тунела, но видя телевизор, показващ последните моменти на Испания срещу Дания. „Човекът ме попита дали искам да гледам", каза Чарлтън. 'Глупости', му казах аз. Тогава той ме докосна по рамото и каза: 'Сега ще погледнеш ли?' Аз го направих, и мачът беше завършил 1:0" Ирландия и Дания бяха с равни точки и голова разлика. Ирландия, която под ръководството на Чарлтън отбеляза четири гола в девет мача на световни първенства, се беше класирала заради повече отбелязани голове.
В последвалите напрегнати събития, Чарлтън решава да запише точки. „Забелязах Били Бингам да говори с играчите си и се насочих към него, за да го поздравя за пенсионирането му и да го похваля за добрия мач", пише той в автобиографията си. „Поне това беше намерението ми. Вместо това, в момент, който все още трудно разбирам, аз му показах пръст и изтърсих: 'И ти да го духаш, Били.'"
Чарлтън веднага съжалил за думите си, като се има предвид, че жестът към Сетърс дори не е бил от Бингам, и скоро след това му се извинил. В завършека на сюрреалистичната вечер Чарлтън връчи на Бингам награда по случай пенсионирането му. „Някои от хората, които ме обиждаха през цялото време, стояха и аплодираха. Мисля, че това казва всичко за тази луда, шумна вечер."
В Севиля топлата и щастлива атмосфера липсва. „Когато прозвуча последния сигнал", казва нападателят на Дания Флеминг Поулсен, „плаках с гняв, който беше точно толкова силен, колкото и радостта, която изпитах предишната година при спечелването на европейското първенство." Това заглавие "TYVERI", което гласи просто „ОБИР", обобщава чувствата на Дания. За пръв път от 16 години, европейските шампиони не успяват да се класират на светвоно първенство.
Видео от Испания - Дания
Видео от Сев. Ирландия - Ейре
Етикети:17 ноември 1993
Лудогорец
ЦСКА-София
Левски
Ботев Пд
Берое
Локомотив Пд
Манчестър Сити
Манчестър Юн
Челси
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ