2012 – вълнуваща година за футбола в България

2012-та със сигурност оставя следа като една изключително наситена със спортни събития година, която ни предложи не само Олимпийски игри, но и Европейско първенство по футбол.

Полша и Украйна станаха арена на Шампионата на Стария континент и пътешествието из стадионите в тези страни завинаги ще се помни, особено заради драматичните сблъсъци по терените.

Освен, че Барселона и Реал Мадрид предоставиха ядрото на еврошампионите Испания, двата колоса се вкопчиха в люта битка за титлата в Примера дивисион. Въпреки че определенията за Барселона като „най-добър отбор в света" се превърнаха в клише, „кралския клуб" триумфира в Ла Лига.

Ще ви припомним всичко, което има смисъл да бъде запазено в паметта не само от случилото се в шампионата на Испания, но и на всички големи първенства в Европа и (разбира се) България.

В тези страни 2012-та наистина донесе няколко незабравими момента - на Острова видяхме най-драматичния завършек на борба за титлата, като Манчестър Сити стигна до нея с изумителен обрат и драма в последните секунди.

В Италия Ювентус се завърна на трона след дългогодишно прекъсване за сметка на Милан и Интер. Лудогорец пък записа исторически дубъл на домашната сцена и развали двуполюсния модел в А група.

Шампионската лига също ще остане в историята като една от най-забележителните битки във футбола, особено полуфиналът между Барселона и Челси.

Sporta.bg ви предлага в 6 части всичко най-интересно и най-важно от футболната 2012-та година!

Родният ни футбол изпраща една много вълнуваща година. Година, в която негативните емоции, скандалите и проблемите за съжаление доминираха над моментите на щастие и гордост. Година, в която с титлата и Купата на страната триумфира абсолютен дебютант в елита в лицето на Лудогорец, но и в която станахме свидетели на непомнено пропадане на клубния ни футбол след срамното отпадане на всичките ни представители в евротурнирите още след първите срещи. Скандалите и изцепките пък бяха ежедневие в света на българския футбол.

 В началото на календарната година Левски и ЦСКА се подсилиха предимно с легионери в опит да препънат Лудогорец в битката за титлата. Сред тях личаха имената на игралия в Сантандер, Ла Коруня и Сарагоса Антонио Томас, национала на Екваториална Гвинея Иван Боладо, подвизавалия се в Рома и Лече Сюлейман Диамутен и безспорната бомба на трансферния пазар в България - Карлос Диого, който щеше да е първият футболист, играл в Реал Мадрид, стъпил по българските терени.

Да, ама не. Диого изкара две седмици в ЦСКА, след което си стегна багажа и повече не се видя, а така и не стана ясно каква беше истинската причина да бъде разигран театърът с неговото парафиране.

Левски също се размина с най-именития си трансфер в лицето на бразилеца Зезиньо, който щеше да акостира на „Герена" съмнително евтино, но в крайна сметка се оказа сериозно контузен. Останалите споменати пък бяха разкрити и изгонени. Някои, като малиеца Диамутен получиха по-голям шанс за изява, други, като Боладо, който трябваше да замести напусналия румънски голаджия Янис Зику, изиграха само няколко минути в А група. Националът на Екваториална Гвинея се контузи още в първия мач срещу Черноморец и с това престоят му у нас приключи, а след тази среща от „Българска Армия" бе напъден стратега на зимната селекция Дуци Симонович.

На мястото на Димитър Пенев на треньорската скамейка на „червените" застана Стойчо Младенов. Опитният специалист цяла пролет не спря да въвлича тима във всякакви конспиративни сценарии, но все пак успя да го стабилизира и от аутсайдер в битката за титлата направи така, че в последния двубой с Лудогорец ЦСКА бе само на гол от трофея.

ЦСКА изпраща най-абсурдната си година

 Безспорно през цялата година най-горещо бе именно на „Българска Армия". Годината за ЦСКА започна с екзотично турне в Либия и продължи с неспирни скандали в следващите 12 месеца. То не бяха драмите със състезателните права на Абел Анисе и Мишел Платини, както и скандалите около Нджонго Присо. Камерунецът дойде с големи очаквания, но през пролетта се запомни най-вече с буйствата си в Пловдив, а през есента - с нокаутирането на Жуниор Кайсара в реванша за Купата на България с Лудогорец.

Към това можем да добавим допинг скандала, който се разгоря в още в края на миналата година и завърши през януари с тримесечно наказание за Тодор Янчев, Румен Трифонов и Костадин Стоянов, и забраната „армеците" да картотекират летните си попълнения до края на август през настоящия футболен сезон.

szólj hozzá: red

Феновете на ЦСКА пък протестираха през цялата година. В началото започнаха с протести срещу собствениците на клуба, после се опълчиха на БФС, а в края на годината се надигнаха и срещу министър-председателя, който явно също има вина за състоянието на клуба. Най-срамният момент от годината за ЦСКА обаче бе отпадането от Лига Европа от раздирания от финансови проблеми словенски Мура, гарнирано с безобразно безидейна игра.

Все пак в Борисовата градина за пореден път успяха да спасят лиценза си след обстойните проверки на УЕФА и ще имат шанс да се реваншират в Европа и догодина. Не успяха обаче да се сдобият с нови собственици, след като „ЦСКА Възраждане" и „Титан" не се споразумяха за смяната на управлението в клуба. Дълго чаканият спонсор в лицето на руския енергиен гигант „Газпром" пък вероятно ще поеме в посока „Герена".

Левски - много очаквания, никакви резултати

 В Левски също бе интересно, макар и без толкова неразбории. „Сините" започнаха годината като най-явен конкурент на Лудогорец за титлата през миналия сезон, а букмейкърите дори им даваха по-големи шансове. Всичко в клуба от „Георги Аспарухов" изглеждаше на лице за големи успехи - нов класен треньор в лицето на Николай Костов, солидна селекция от футболисти с добра визитка и мощен спонсор.

Пролетта стартира добре за „сините", но дойде отпадането за Купата на България от Локомотив (Пловдив) и поражението на „Герена" от Миньор, и всичко сякаш се преобърна с главата надолу.

Последва бърза въртележка между Георги Иванов, Викторио Павлов и Ясен Петров на треньорската скамейка, която в крайна сметка едва не изхвърли Левски от местата, даващи право на излаз в Европа.

Впоследствие вероятно мнозина от привържениците на тима съжалиха за спечеленото трето
 място, тъй като за втора поредна година трябваше да изживеят кошмара отборът им да отпадне от противник с обидно ниска класа в Лига Европа.

След шока от ранното отпадане от Сараево, Илиан Илиев поведе гладния за трофеи Левски към първото място през есента и въпреки пораженията в най-важните двубои - с Лудогорец и ЦСКА, „сините" остава само на точка от лидера в А група.

Ако „Газпром" наистина поеме тима, можем да очакваме още по-голяма негова стабилност и доказателство за това е проектът за нов стадион, който вече е вкаран в действие. Остава обаче да разберем дали няма да се повтори сценарият от миналата пролет. 

Лудогорец написа история през 2012 година

За Лудогорец повторение на сценария от миналата пролет би бил повече от добър. Разградчани бяха най-добрият и постоянен отбор през цялата календарна година в родния шампионат и заслужено спечелиха титлата още при дебюта си в А група. Ивайло Петев показа, че е добър специалист, а ръководството на клуба демонстрира зрялост като не се подаде на напрежението след грешните стъпки срещу Локомотив (Пловдив), Славия и Черно море през пролетта и срещу „белите", Ботев (Враца) и Черноморец тази есен. Лудогорец бе и тимът, в който имаше най-малко неуредици и чието, макар и нелепо отпадане от Европа, не може да се счете за срамно.

2012 - година на скандали, финансови проблеми и административни неуредици

Иначе годината ще се запомни с финансовите проблеми и неуредиците в много клубове, и неразбориите като цяло в родното първенство. Б група бе обединена, но автоматично се редуцира след отказването на Спортист (Своге) и Бдин (Видин). Експериментът с два двубоя за Купата се оказа тотално неуспешен и лиши от всякаква интрига повечето реванши, на които на стадионите се събраха шепа хора.

От БФС пък тотално объркаха програмата и по едно време тази есен не се знаеше кога се играе мач за Купата, кога за първенство. За пример може да се вземе и фалстарта на пролетния дял в началото на годината, когато първият кръг бе отложен със седмица, заради метеорологичните условия, които за седем дни не се подобриха, но пък тотално разбъркаха програмата на целия полусезон. 

За връх на куриоза обаче може да се определи ситуацията с телевизионните права. Безпрецедентно в последните години по-голямата част от есенния дял на шампионата през този сезон премина „на тъмно", а под въпрос бе дори голямото дерби на българския футбол, което след поредица от компромиси откри закъснелия тв сезон у нас. За да не бъде само изключение двубоят между Левски и ЦСКА се стигна до там клубовете сами да закупят и търгуват своя продукт.

Станахме свидетели и на доста нелепи ръководни решения в много от клубовете ни. През пролетта Миньор реши да протестира срещу БФС като в двубоя с Лудогорец излезе с юноши и загуби с катастрофалното 0:7, тотално погазвайки феърплея. В момента тимът бере душа в А група и съществуването му е под въпрос.

Във Враца пък се намърдаха съмнителни италианци начело с Пепино Тири. Изгониха Антони Здравков и половината отбор малко преди началото на шампионата и сериозно се заеха затрият местния Ботев. За щастие бързо бяха разкрити и пропъдени, а бившият треньор на Левски отново запретна ръкави да вади кестените от огъня.

Мястото на Ботев (Враца) в творенето на бисери обаче бе заето от Етър. Преди началото на есенния дял от шампионата при „болярите" цареше еуфория. Те се завърнаха в А група след 14-годишно изгнание и дори стартираха в елита с победа над Монтана. Впоследствие обаче започнаха скандалите. Цанко Цветанов на три пъти бе уволняван и назначаван, за да бъде в крайна сметка наследен от Сердар Даят, а почти всяка седмица от Етър бяха пъдени футболисти и се появяваха нови имена. 

Голямо бе и текучеството през Локомотив Пловдив където през лятото на две вълни си тръгнаха повечето основни футболисти, извели състава до финал за Купата на страната и участие в Лига Европа. „Лаута" напусна и собственикът Константин Динев, а малко след него и наставникът Емил Велев. Той пое предизвикателството „Локомотив София". Тимът от Надежда в последната година се утвърди от конкурент за призовите места в тим, който се бори за оцеляването си. Сега на Кокала се пада задачата да възроди столичните железничари.

В Славия същото трябва да стори Вили Вуцов, тъй като до този момент „белите" за пореден път не успяват да се представят на необходимото ниво и надеждите за класиране в Европа навръх 100-годишнината на клуба изглеждат възможни само чрез Купата на страната.

Впрочем Славия още миналата зима влезе в ролята на новатор и доведе Тайсуке Акиоши, който се превърна в първият японец играл в А група, а от началото на есента компания му прави Дайсуке Мацуи. Доскорошният японски национал е един от футболистите с най-богата визитка, подвизавал се в България.

Положителният полъх - Литекс, Ботев (Пловдив) и Пирин (Гоце Делчев)

През лятото се очакваше да се разпадне Литекс, след като Гриша Ганчев реши да се отдръпне от клуба заради проблемите с бизнеса му. Миналата зима той доведе в Града на люляците Христо Стоичков, но той не успя да класира „оранжевите" в Европа за първи път от 11 сезона. Изненадващо за мнозина Стоичков не си тръгна след очертаващата се криза през лятото, а вместо да тръгне надолу тимът от Ловеч направи силна есен и без да разчита на скъпи чужденци показа посоката, по която трябва да поемат и останалите клубове.

Ботев и Пирин (Гоце Делчев) са другите два тима, които изненадаха положително през 2012 година. Пловдивчани успяха да се завърнат в елита само две години и половина, след като бяха на път да изчезнат от картата на спорта у нас. Направиха го в годината, в която навършиха един век, с което станаха първият български тим столетник и бързо доказаха, че мястото им е именно в елита.

С обезпечени финанси, качествена селекция и уникална подкрепа от страна на феновете „канарчетата" станаха фактор в А група още след първите си срещи и въпреки че в края на есента поразвалиха леко доброто впечатление и отпаднаха от турнира за Купата на България, все още са само на точка от третото място. Назначаването на Станимир Стоилов пък е още една гаранция за амбициите на ръководството и добрият футбол, който ще се играе на „Колежа" и през 2013 година.

Пирин пък изненада още със спечелването на промоция за А група и бе сочен за тотален аутсайдер в началото на новия шампионат. Скромният на пръв поглед тим от Гоце Делчев обаче доказа, че във футбола парите не са всичко и стабилно заема 8-та позиция в есенното класиране, а успя да достигне и четвъртфинал за Купата на България.

Дали Лудогорец ще успее да защити своята титла или някой от преследвачите му ще триумфира, кой ще е новият носител на Купата на България, как ще се разпределят местата, даващи право на участие в евротурнирите и кои ще поемат към Б група остава да разберем през 2013 година. А ние можем да си пожелаем да гледаме по-добър футбол и да ставаме свидетели на все по-малко скандали по родните терени.