Световно първенство по футбол 1986: Божията ръка

Световното първенство по футбол през 1986 година е 13-ото поред, като форумът е организиран от Мексико в периода между 31 май и 29 юни. Шампионатът в земята на ацтеките е вторият досега, който предлага формат от 24 участващи отбора.

По първоначални планове домакин на първенството трябва да е Колумбия, но поради икономически проблеми южноамериканската страна се отказва от правото да приеме най-голямото събитие в света на футбола. Мексико печели битката за домакинство с Канада и САЩ, като по този начин се превръща и в първата нация до момента, домакинствала два пъти на Световно първенство.

Мондиал 86 е спечелен от селекцията на Аржентина, като „албиселесте“ печелят втората си световна титла след „домашния“ си триумф през 1978 година. Осем години след доминацията на Марио Кемпес по терените на Аржентина, този път „гаучосите“ имат нов герой – Диего Армандо Марадона. „Десетката“ завършва турнира с пет отбелязани попадения на сметката си, като подава и за още пет на свои съотборници.

Безспорно най-паметният мач с участието на Марадона остава 1/4-финалът с Англия на 22 юни на „Естадио Ацтека“ в Мексико Сити. Тогава „албиселесте“ печелят двубоя с 2:1 и продължават напред, като голямата звезда на аржентинците бележи и двата гола във вратата на Питър Шилтън. В разстояние на само четири минути Диего Марадона записва завинаги името си в историята на световните първенства, като първо бележи митичния гол с ръка, който в последствие бива запомнен като „Божията ръка“, а минути по-късно става автор и на т.нар. „Гол на века“, когато преодолява половината състав на Англия, преди да прати кълбото в мрежата.

Както често се случва през годините, Мондиал 86 в Мексико също не преминава без промяна на формата. Вторите групи в надпреварата са заменени от фаза на директни елиминации, а 24-те участника са разделени в шест групи от по четири отбора. Първите два тима от всяка група продължават към 1/8-финалите, като такъв шанс получават и четирите най-добри трети от всяка група.

Раждането на мексиканската вълна

Въпреки, че известната на всички „мексиканска вълна“ не е никак непознат феномен в Северна Америка по това време, едва на Мондиал 86 тя добива и световна популярност. Известна в Мексико като „Кока Ола“, след Световното първенство мексиканската вълна получава завинаги и настоящето си название в световен мащаб.

Най-бързият червен картон в историята

На 13 юни футболистът на Уругвай Хосе Батиста влиза в историята на Мондиалите, превръщайки се в най-бързо изгоненият състезател до момента. „Урусите“ завършват наравно 0:0 с Шотландия в последен мач от Група Е, а Батиста е отстранен за по-малко от минута игра, извършвайки брутално нарушение срещу футболист на „гайдарите“.

Българското участие

Националният отбор на България също взима участие на Мондиала в Мексико, като по това време „лъвовете“ са предвождани от Иван Вуцов. Имена като Борислав Михайлов, Наско Сираков, Георги Димитров, Андрей Желязков, Божидар Искренов, Стойчо Младенов, Пламен Гетов и Пламен Марков блестят в българската селекция, която макар и без нито една записана победа, успява да продължи към фазата на директните елиминации.

Още в първия си двубой България завършва наравно 1:1 с действащия световен шампион Италия, след като Наско Сираков спасява „трикольорите“ от поражение с изравнителен гол само пет минути преди края. Във втората си среща „лъвовете“ завършват отново 1:1 – срещу Южна Корея с попадение на Пламен Гетов, преди да загубим с 0:2 последния си двубой срещу бъдещия шампион Аржентина.

На 1/8-финалите България се изправя срещу домакина на турнира Мексико, но родната чета губи двубоя с 0:2 и ще трябва да почака още осем години, преди за първи път да достигне фазата на 1/4-финалите.

Голмайсторският приз променя живота на Гари Линекер

Въпреки, че отборът на Англия достига едва до 1/4-финалите, където преклонява глава пред Аржентина и Диего Марадона, нападателят на „трите лъва“ Гари Линекер печели голмайсторския приз на турнира със своите 7 гола.

Един от най-големите джентълмени в историята на играта се превръща и в едва вторият англичанин до момента – след Джеф Хърст, който успява да отбележи хеттрик на Световно първенство. Това се случва по време на победата с 3:0 над Полша в груповата фаза, когато нападателят бележи три попадения в разстояние на едва 25 минути.

Самият Линекер споделя, че голмайсторският приз на Мондиал 86 променя изцяло живота му, осигурявайки му и трансфер в испанския колос Барселона. „Когато заминах за Мексико, малко хора ме познаваха извън Великобритания. След това обаче се завърнах у дома като голмайстор на Световно първенство, което и ми позволи да премина в Барселона. Шампионатът в Мексико промени драстично живота ми“.

„Божията ръка“ и денят в който Англия завинаги намрази Марадона

На 22 юни бъдещият шампион Аржентина печели с 2:1 четвъртфиналния си двубой с Англия на „Ацтека“, но сблъсъкът между двата тима завинаги ще остане като един от най-противоречивите в историята на Мондиалите.

Първата част завършва при нулево равенство, като надали някой е очаквал, че след почивката нисичкият гений с №10 в състава на Аржентина ще запише завинаги името си в аналите на футбола. Минутите между 51' и 55' са най-шеметните в кариерата на Диего Армандо Марадона, защото за този кратък период от време се случват твърде много неща.

Шест минути след почивката отборът на Аржентина открива резултата, като автор на попадението е именно Диего Марадона. Един от най-ниските футболисти на терена надскача с двадесет сантиметра по-високия от него Питър Шилтън, но видимо за всички на стадиона, вкарва топката с лявата си ръка. Всички очакват, че тунизийският рефер Али Бен Насър ще сигнализира нарушение на „десетката“, но свирката на съдията така и не се чува. По това време страничен рефер е българинът Бодган Дочев, който след време признава, че е видял отлично играта с ръка на Марадона, но тогавашните правила на ФИФА не позволяват на страничните съдии да влияят върху решенията на главните.

Повече от куриозни са и изявленията на самия Диего Марадона след двубоя. Попитан защо е отбелязал с ръка във вратата на Англия, легендата на аржентинския футбол отвръща, че това е било „Божията ръка“. Това изказване на „десетката“ завинаги намира място във фолклора на Световните първенства, като и до днес този момент от срещата между аржентинци и англичани е популярен именно по този начин.

Попитан за случилото се в онзи момент, Диего Марадона си спомня и друго. „Чаках съотборниците ми да започнат да се радват с мен, но никой не идваше. Казах им - „елате и ме прегърнете, иначе съдията няма да го зачете“.

След Божията ръка идва и Голът на века

И това обаче не е всичко от Диего Марадона в добиващия все по-легендарен статут двубой. Само четири минути след като е вкарал с ръка във вратата на Питър Шилтън, №10 на „албиселесте“ бележи и безспорно най-великото попадение в историята на световните първенства.

Магьосникът от Буенос Айрес получава топката от Ектор Енрике и започва брилянтен 60-метров рейд, преминал през четирима футболисти на Англия – Питър Бардсли, Питър Рийд, Тери Бъчър и Тери Фенуик, преди да последва и дрибъл покрай вратаря Питър Шилтън, завършил с чукване на кълбото в мрежата – 2:0.

В последствие магичното попадение на Марадона е определено като „Голът на века“, а до края на мача силите на албионците стигат единствено за намаляване на резултата, след като Гари Линекер бележи в аржентинската врата за крайното 2:1.

Пропускът на Зико и спектакълът между Бразилия и Франция

Само ден преди вече споменатия сблъсък между Аржентина и Англия на „Ацтека“, в Гуадалахара отборите на Бразилия и Франция излизат един срещу друг в не по-малко интригуващ двубой от 1/4-финалите на турнира.

Бразилия все още разчита на голяма част от невероятното си поколение от 1982 година, като за играчи от калибъра на Зико, Сократес, Жуниор и Фалкао това е последен шанс за спечелването на световната титла. Франция пък е предвождана от своя голям маестро Мишел Платини, който само две години по-рано извежда „петлите“ до европейската титла.

Редовното време на „Естадио Халиско“ завършва при равенство 1:1, след като Карека бележи за „Селесао“ още в 17', но Мишел Платини изравнява пет минути преди почивката. Стига се до изпълнение на дузпи, където „петлите“ надделяват, въпреки, че голямата им звезда Мишел Платини пропуска от бялата точка.

Двубоят между Бразилия и Франция завинаги ще бъде запомнен и със сълзите на великия Зико. За легендата на „златистите“ това е последно Световно първенство, като в редовното време той получава отличен шанс да изпрати Бразилия на 1/2-финал. Зико се появява в игра като резерва, а през втората част „Селесао“ получава шанс да изпълни дузпа при резултат 1:1. Отличен извеждащ пас на Зико праща Бранко на голова позиция, а вратарят на „петлите“ Жоел Батс извършва нарушение. Именно ветеранът се нагърбва с изпълнението от бялата точка, но за ужас на Зико и цяла Бразилия, Батс спасява удара му от бялата точка и позволява на Франция да достигне продължения. В последствие обаче „петлите“ отпадат на 1/2-финалите, губейки с 0:2 от Западна Германия.

Големият финал и втора световна титла за Аржентина

Директния сблъсък за световната титла се състои на 29 юни на препълнения „Естадио Ацтека“ в Мексико Сити. Отборите на Аржентина и Западна Германия се изправят един срещу друг в спор за трофея, а „албиселесте“ печелят драматично с 3:2.

Петнадесет минути преди края резултатът е 2:0 в полза на южноамериканците, след като Браун и Валдано бележат за Аржентина. „Гаучосите“ вече се виждат победители и носители на трофея за втори път в историята си, но между 75' и 81' Бундестима отново демонстрира просволутия немски дух, успявайки да се върне от Отвъдното и да възстанови равенството.

Първо Карл-Хайнц Румениге намалява резултата, засичайки топката от близко разстояние, а шест минути по-късно Руди Фьолер хвърля в екстаз германския народ. Нападателят отклонява с глава топката след изпълнение на корнер и опит за изстрел на свой съотборник, попарвайки аржентинските сърца за 2:2.

По всичко изглежда, че двубоят ще навлезе в продължения, като мисълта за дузпи също започва да се настанява в съзнанието на голяма част от зрителите. Не така обаче смята вездесъщият Диего Марадона, който в течение на целия мач е подложен на безмилостна маркировка от страна на германските играчи. Селекционерът на Германия Франц Бекенбауер взима нужните мерки, за да неутрализира голямото оръжие на Аржентина, но в 84' „десетката“ на „албиселесте“ е изпуснат само за миг от противниковите футболисти. Миг, който ще се окаже и фатален за Германия. Марадона вижда, че Хорхе Буручага се намира на отлична позиция в половината на Маншафта, като с бързо докосване чуква топката зад цялата защита на немците. Буручага напредва с топка в краката и пронизва вратаря Шумахер, носейки неописуема радост на нацията си.