20 години от най-великата победа на България на Световно първенство

Днес се навършват 20 години от най-великата футболна победа на България. 10 юли 1994 година ще остане един паметен ден в историята на България и българския спорт.

Успехът над Германия с 2:1 в 1/4 финалите на Мондиал 1994  бе единственото нещо, което успя да обедини цяла България и всички българи бяха единни, щастливи и изпълнени с възторг и гордост.

България излиза на 10 юли на „Джайънт Стейдиъм“ в Ню Джърси срещу отбора хегемон, който властва над футболния свят в последното десетилетие. Германия е неизменен участник във финала на последните три първенства - Испания 1982, Мексико 1986 и Италия 1990.

Дори последните два финала от 1986 и 1990 са между отборите на Германия и Аржентина, какъвто финал ще гледат и феновете на футбола на Мондиал 2014.

Настроението в лагера на България преди този двубой е много приятно. Всички празнуват рождения ден на Йордан Лечков на 9 юли в басейна, когато се ражда култовата реплика на Христо Стоичков – Айнцу, Цвайнцу, Драй-Дрън. Тогава Камата отговаря в типичния си стил на немски журналист, който се интересува от това как България се подготвя за този сблъсък.

Така идва двубоят в Ню Джърси, където пред 72 хиляди зрители България посреща световното страшилище от Германия, като нашите са смятани за абсолютни аутсайдери. Двубоят се играе в 12:00 часа местно време, което е перфектно за зрителите в Европа и България.

След едно много силно полувреме за България и греда на Краси Балъков, Юрген Клинсман пада на земята и колумбийския съдия Хосе Торес Кадена отсъжда дузпа. Лотар Матеус е точен и бележи от бялата точка на Борислав Михайлов (едва ли някой е предполагал тогава, че един ден Михайлов ще бъде шеф на Матеус като национален селекционер).

Тогава германците решават, че са си свършили работата и започват по-спокойно да играят и да очакват нашата атака. България избухва в типичния си енергичен и агресивен стил воден от Христо Стоичков.

Камата от втория път стреля неспасяем пряк свободен удар, като снимките от него и до днес обикалят световните агенции, защото се вижда колко високо е скочила стената, а вратаря Бодо Илгнер очаква топката.

Само три минути след първия гол след едно разиграване до тъча топката попадна в Златко Янков, който я центрира в наказателното поле, а там най-нискич германец Томас Хеслер трябва да обази Данчо Лечков. Бъдещият кмет на Сливен се хвърля с убийствен плонж и бележи един от най-атрактивните голове на Мондиал 1994.

Естествено Германия пробва финален и тотален натиск в края, като две неща ще се запомнят. Първо Боби Михайлов прави някои много добри спасявания, а Краси Балъков става пример за всички като спринтира при една контраатака от наказателното поле на Германия до нашата врата.