2-ра част: Историческата дата 17 ноември 1993

Датата 17 ноември 1993 година е историческа за всички българи. Тя ще остане такава в нашата футболна история, дори и да вземем да се класираме отново на световно първенство.


Тази дата обаче освен, че за нас е паметна тя е и много съдбовна за други големи футболни нации. Все пак това е последния ден от квалификациите за Световното първенство в САЩ през 1994.


Коментарът на Роб Смит от английското издание Guardian ще ни припомни всички случки на 17 ноември 1993 година. А те, наистина са много интересни. Естествено, че постижението на Емил Костадинов е номер 1 по драматизъм и винаги ще е на първо място в нашите сърца. Знаете, ли че нито един британски отбор не се класира за Световното през 1994 г.?Миналата седмица ви запознахме с интересните сблъсъци на Италия - Португалия, като в крайна сметка "адзурите" стигнаха до класиране на Мондиала.

 


„О, каква грешка на Пиърс..."

 

Това не беше единствената квалификация в Италия онази вечер. В Болоня Сан Марино прие Англия, която както Дейвид Лейси написа в Guardian, търпеше „последните, логични последствия от собствената си неадекватност".

 

За да се класират те трябваше да бият Сан Марино със седем гола и да се надяват Полша да спечели като домакин на Холандия. Англия наистина вкара седем, но най-помнещия се гол бе отбелязан от другия отбор. Преди тази среща Сан Марино беше вкарвал само два пъти в международната си история и отбелязваше средно по един гол на всеки 810 минути. Срещу Англия те вкараха след 8,3 секунди, когато дясното крило Давиде Галтиери се възползва от разсеян пас на Стюарт Пиърс. Това бе най-бързият гол в квалификация за световно първенство.

 

На тези, които не са изстрадали злополучната и неудачна кампания на Англия за класиране на световното първенство под ръководството на Греъм Тейлър, е трудно да се обясни напълно трагикомичната красота на този момент.

 

Може би ще е по-добре да се съсредоточим върху по-щастливата част на нещата, защото тя промени живота на Галтиери. Видеото от мача действа като моментален серотонин.

 

 

 

 

 

 


„Знаете ли, понякога, ако се чувствам малко тъжен, си го пускам отново само за да се развеселя. Винаги работи," казва голмайстора пред Evening Standard десет години по-късно. Когато Шотландия пристигна в града през 1995 година, много фенове бяха с тениски с надпис „ГАЛТИЕРИ, ОСЕМ СЕКУНДИ", а шотландските запалянковци го приветстваха и го принудиха да пие халби бира до малките часове.

 

Въпреки, че победа за Сан Марино никога не беше сериозен вариант, повече от 20 минути бяха необходими на все по-изнервената Англия.

 

„Трябваше да чуете какви думи използваха", сподели Галтиери. В последствие те отбелязаха седем, четири от тях от Иън Райт, което беше четири пъти повече от головете му за Англия до момента. Всичко това се случи във възможно най-странна атмосфера, пред около 2000 зрители на стадион, побиращ 45000.

 

Голът на Галтиери щеше да е дори по-известен, ако бе отнел мястото на Англия на световното първенство. Но Холандия, подкрепяна от армия от 15000 фенове, които бяха десетократно повече от местните, постигна комфортна победа в Полша с 3:1. Резултатът на полувремето беше 1:1, когато даде на Англия лъч напразна надежда. Денис Бергкамп, за който международният футбол беше убежище от миланските му страдания, уби тази надежда с втория си безмилостен гол за вечерта малко преди час игра.

 

Това беше доста мрачна нощ за Англия, и единственият случай след 70-те години на миналия век, в който не успяват да се класират на световно първенство. По-късно същата вечер обаче се прокрадва лъч надежда. На въпрос към Тери Венебълс, дали евентуално, може би, би бил заинтересован да поеме Англия, ако излезе такава възможност, иначе много приказливият специалист изведнъж става потаен.

 

На този етап той е аутсайдер за поста заради проблемите си с Алан Шугър в Тотнъм, и когато две седмици по-късно Греъм Тейлър напуска, шансовете на Венебълс са изчислени на 25-1, след Стив Копъл, Майк Уокър, Тревър и Джери Франсис, Джо Ройл, Рей Уилкинс и фаворитът Хауърд Уилкинсън. Скоро обаче стана ясно, че Венебълс е най-добрият вариант. Идваше нов ден, в който Англия щеше да играе футбол за възрастни. Наистина най-тъмно бе преди разсъмване.