18-годишна българка не познава вкуса на загубата в Австрия

Българските спортни запалянковци се гордеят изключително много с многобройните успехи на родните волейболисти в чужбина. Имена като Матей Казийски, Владо Николов, Ева Янева са несъмнено сред най-популярните български спортисти. Има обаче и много други, за чиито успехи в чужбина се пише и говори по-малко, макар и успехите им да са също значими. Една от тях е осемнадесетгодишната Десислава Николова - единственият български състезател, и при двата пола, завършил без загуба редовния сезон от чуждестраннното волейболно първенство, в което играе.

Деси е родена на 21 декември 1991 г. в София и започва волейболната си кариера преди 9 години в столичния Славия, където е до края на миналия сезон с малко изключение от една година, през която играе за Септември (София). И в трите сезона, през които тя е част от женския състав на Славия, отборът става вицешампион на страната. Два пъти стига и до третото място за Купа България. През лято 2009 Николова постига два големи успеха. Участва в националния отбор на България за девойки старша възраст и стига до първото място на световните квалификации в Габрово, което класира младите Лъвици за Мундиала в Мексико, на който заеха историческото четвърто място. Със своята плажна съотборничка Ева Чолакова участват на един-единствен турнир от веригата М-Тел Бийч Мастърс, в Кърджали, и го печелят безапелационно.

От есента на 2009 г. Деси подписва първия си договор с чуждестранен клуб и вече цял сезон е неизменен титуляр на четворката в австрийския АСКО Линц-Щег (Линц). Редовният сезон в австрийската Бундеслига вече приключи, премина и първият кръг от плейофите, а Деси и компания все още не познават що е загуба. Те завършиха редовния сезон убедително на първото място с 16 победи от 16 мача, като добавиха още две в четвъртфиналната си серия. Скромна и срамежлива по характер, Деси не успя да отклони поканата на volleyball.bg да отговори на няколко въпроса.

- За първи път играеш извън България. Кое надделява - вълнението от непознатото преживяване или носталгията?

- Да, наистина това ми е първа година извън България. Надделява повече неизвестното в спортно-техническото развитие на друга държава и желанието ми да се докажа като състезател, произлязъл от школата на ВК Славия. Разбира се, има и носталгия, най-вече към моите роднини и приятели. Трудно е да излезеш сам в друга държава без приятели. Бях много щастлива, когато новите ми съотборнички ме приеха в отбора много добре и създадохме много бързо приятелство с всички.

- Преминахте през редовния сезон и първите плейофи без загуба. Отборът ли е много силен или първенството - слабо? Какви са целите и очакванията от предстоящите плейофи?

- Всички смятат, че първенството тук е слабо, но това не е така. Шампионатът е доста добър, за всеки мач се борим много, за да победим, тренираме много добре и спечелването на всичките ни мачове се дължи на много труд, а и опитът на по-големите и по-опитни състезателки помага на отбора. За очакванията ми - аз винаги играя за победа и не се предавам. Смятам, че отборът ни е достатъчно добър и поготвен да се бори и със силните отбори, които идват в плейофите от Средноевропейската лига. Амбицията на целия отбор е да играем финал и да спечелим този финал. Разказвала съм им, че в предишните ми години в България всеки сезон аз и моят отбор стигаме до финал, но така и не успяхме да спечелим. Тази година ще се постарая много, за да спечеля този път и финала.

- Играеш и в девическия тим на твоя клуб, където също постигаш успехи...?

- С девическия тим до 21 години стигнахме до финал. На финалния турнир играхме с много силни отбори, включително и такива, които играят в Средноевропейската лига. Финалът беше много оспорван, но го загубихме с 1:3. На награждаването бях много изненадана, защото първо спечелих приз за топреализатор, а след това и за MVP. Наистина бях много учудена, но и много щастлива. На този турнир научих и един хубав урок - разбрах, че не трябва да говоря със съдиите. Особено когато не им говориш на немски, много се ядосват. В България много пъти са ме пропускали съдиите и не са ми давали заслужен картон, но тук не ме пожалиха и ми показаха картон в един от най-важните за нас мачове.

- През миналия сезон игра в Славия и станахте вицешампионки на България. Как ще сравниш тогавашния ти отбор със сегашния - както в спортно-техническо, така и в организационно отношение?

- Миналата година със Славия направихме нещо много голямо. Всички смятаха, че дори няма да се класираме в четворката. Тренирахме много и с голямо усилие стигнахме до финал, до най-голяма степен благодарение и на нашия треньор Стефан Демерджиев. Сегашният ми отбор също тренира много добре, условията за тренировка са добри, спортно-техическата база е хубава... Имаме на разположение хубав фитнес, стадион, треньор по аеробика...

- Наскоро българската и австрийската федерация сключиха споразумение за сътрудничество. Какво можем да научим ние от австрийците и какво - те от нас?

- Австрийците могат да научат много от нас, но и ние имаме да учим много от тях. Тук, както всички знаем, плажният волейбол е доста развит и дори и сега, през зимата, има зали за тренировка по плажен волейбол. Надявам се да помогнат на нас, българите, да развием и нашия плажен волейбол. Има много добри плажни двойки в България, които имат нужда от помощ, за да се развиват. Можем да се поучим от опита на Австрия в това отношение.