Преди 24 г. изживяхме най-великата си победа

Четвъртфиналът на Световното първенство в САЩ през 1994 г. между България и Германия е мач от най-висока класа, отекнал шумно в историята и незаглъхнал и до днес. 

Денят 10 юли - българският триумф и германските сълзи. Националният ни тим изхвърля по фантастичен начин действащия световен шампион, като сензация от подобен мащаб не се е случвала може би от 1966 г., когато КНДР шамаросва звездния състав на Италия и го елиминира от надпреварата. 

България живее в делириум от победите на тима на Димитър Пенев в груповата фаза над Гърция и Аржентина, но това, което изживява на 10 юли 1994 г., е толкова голямо, че няма думи, които да го опишат. Този мач в Ню Джърси е най-великият в историята на българския футбол, а с него залязва и един велик германски отбор. 

Двата състава излизат на терена на "Джайънтс Стейдиъм" (стадионът ще бъде затворен през 2010 г.) в битка за място на полуфинала. Интересен факт е, че българите са символични домакини, но излизат в резервните си екипи, а бундестимът е в титулярните си цветове. 

Пеневата чета въобще не се стряска от именитите си съперници. 
През второто полувреме идват златните мигове на българския футбол. В началото всичко е в полза на немците, които вкарват след отсъдена дузпа. 
Бундестимът е на крачка от втори гол, но настъпва пълен обрат. 

Христо Стоичков с прекрасен шут от фаул и Йордан Лечков с кинжален удар с глава повалят блокиралите германци. Берти Фогтс не вярва на очите си. 

Германският тим е пред най-слабото си участие на Мондиал от 1962 г. Деветима действащи световни шампиони са на колене. Стратегът Димитър Пенев надиграва Берти Фогтс.

България сензационно достига полуфинал на световни финали, елиминирайки световния шампион Германия. Това звучи като небивалица 24 години по-късно, но през 1994 г. е самата реалност. Капитанът Христо Стоичков става и голмайстор на Мондиала. 

Германците бършат сълзи. "Залезът на боговете" на Вагнер е подходяща за случая. Обезумелите българи лудуват. Цяла България кипи от екстаз. 24 г. по-късно футболният Олимп си остава непостижим блян за нас.