Мирослав Дебрелиев: Младите да спортуват повече!

Мирослав Дебрелиев е само на 20, но може да се похвали със сериозен спортен успех. От Световното първенство по спортно самбо, състояло се в Рига между 14 и 16 октомври, той си тръгна със златния медал в категорията на юношите до 100 кг.

Представяме ви разговора на FitWell.bg с българския спортист, който освен със самбо, през годините се е занимавал и с плуване и ръгби. Мирослав разказва за усилията и постиженията в спорта, за това какви предизвикателства трябва да преодолее човек, за да стане шампион.

- Честито за титлата от Рига, Миро. До нас стигнаха само добрите новини. А как премина за теб финалният ден от световното?

- В деня на победата имах три срещи. Преди финалната с Лукашук (Русия) се изправих срещу представителите на Узбекистан и Грузия. Битките преминаха добре, играх технично, затова след тези двубои бях много мотивиран и уверен. Мисля, че именно това ми помогна да надвия и по време на третата среща.

- Ти си едва на 20 и вече си извоювал първо място на такова високо ниво. Всъщност кога започна да тренираш спортно самбо?

- Първоначално ходех на плуване. Баща ми тренира ръгби и от него се заразих с интерес към този спорт. Когато бях на 8-9 години започнах да се занимавам с джудо и самбо. Практикувах четирите спорта едновременно, но ми идваше в повече. Реших да се занимавам единствено с джудо и самбо, защото те гарантират по-добра реализация. Но плуването и ръгбито ми помогнаха много в подготовката по самбо.

- Не съм дълбоко запозната със самбо, но много често виждам, че самбо борците се явяват на състезания по джудо и обратното. Толкова ли си приличат двата спорта?

- Да, видимо са еднакви, но се различават по много неща. Вярно е, че и в двата има борба. Но една основна разлика е, че в джудо не е позволено да правиш ключове на краката на опонента, а в самбо това е възможно. В самбо се набляга повече на партера и ключовете в партер, докато при джудото играта е предимно в стойка.

- А как протича подготовката по спортно самбо, ежедневните тренировки?

- Правим двуразови тренировки. Сутрин - разтягане, крос, вдигане на щанги, упражнения върху ключовете и захвата. Вечер имаме спаринги и всеки работи за усъвършенстване на собствения си стил в играта.

- В задочното ти представяне разбрах, че посещаваш и тренировки по винг чун. Какво ти харесва в това бойно изкуство и как ти помага то в твоя спорт?

- Винг чун наистина ми допада в много отношения. Най-напред, тренира мисленето. Системата му е разработена така, че ти помага да изградиш стратегия за спаринга си, да съумееш за секунди да измисляш тактика за всеки следващ ход от атаката си. Ударите там са насечени, експлозивни. Тази рязкост мога да приложа, за да противодействам на ключовете на опонента в самбо. Освен това с винг чун тренирам бързината и реакциите си. В самбо една секунда може да те направи победител или да ти отнеме всичко, затова, ако мога да бъда дори секунда по-бърз, е в моя полза.

- Тренираш много. А как мислиш, кое е по-важно, за да си добър в самбо - физическите дадености и таланта или усърдните тренировки?

- Талантът, разбира се, винаги има значение. Но съм виждал хора, които са здрави физически, и въпреки това не успяват да станат шампиони в самбо. Защото психиката им не издържа. Този спорт е мъжки, силов, груб, болезнен, нанася страшно много травми. Най-важното е да си смел, да не се предаваш, да бъдеш издръжлив. Изработването на тактиката също е от значение. Но в крайна сметка - трябва да имаш характер на боец.

- А какво става тогава с личния живот на един боец? Остава ли му време за такъв изобщо?

- Повечето хора на моята възраст предпочитат да ходят на дискотека или по кафенетата, например. Аз също го правя, разбира се, но по-рядко. За мен е по-ценно това, което ми дава спортът. В самбо, по време на борбата, разчитам само на себе си, няма кой да ме спаси, нямам съотборници. Благодарение на това съм се научил да бъда по-зрял, да гледам по-сериозно на нещата. И това ми харесва. Бих искал да призова всички млади хора в България да спортуват повече. Няма лоши спортове. Ако всеки избере подходящия за него, ще се чувства по-пълноценен, здрав и уверен.

Руслана Русева, FitWell.bg