Кич! Звездите в Бундеслигата се обличат като клоуни

Панталоните са им прекалено тесни, фланелките - прекалено широки, кецовете им - в крещящи цветове, са от най-скъпите, а кожените им якета са с шипове. Този тип комбинации са пример за естетическа нестабилност, която е призвана да рухне. Въпреки това обаче те са доста разпространени сред футболистите в Германия - като се започне от селските групи, та чак до Бундеслигата и Шампионската лига.

Докато през 80-те и 90-те години играчите от различните немски лиги бяха прочути само със странните си прически, гарнирани с мустаци, сега наследниците им държат да изглеждат като американските рапъри. А това води най-често до зловещи резултати. Този феномен обаче не е проблем единствено на футбола, защото и по университетите се виждат достатъчно последователи на този стил.

Ако обаче средностатистическият немец си позволява евтини копия на H&M или Zara, професионалните играчи налитат на далеч по-скъпи марки. Като например кожени якета или долнища на анцузи на Balenciaga и Balmain, две от най-големите модни къщи в Париж. 

Именно така футболистите тръгват към фалита Но както се знае, той идва чак след края на кариерите им. Той пък на свой ред засилва интереса към продажбите на биографиите им, които иначе не са особено интересни. Иначе е добре известно, че комбинацията от фланелка с пясъчен цвят до коленете, черни скъсани дънки, червени кецове и маслиненозелено яке тип "бомбър" не са родени на територията на Германия. Професионалните спортисти копират стила на своите примери от музикалния бранш зад Океана. Такива като капризния рапър Кание Уест, който се смята за Исус, а между другото е част и от клана Кардашиян.

В Германия този стил беше изкопиран първо от един младеж с псевдоним Shindy, също така рапър, а в един момент, макар и да изглеждаше пълна лудост, сп. GQ го обяви за най-добре облечения немец. И така го превърна в идол за множество тийнейджъри, а и за много футболисти. Тук е моментът да се спомене и че защитникът на Байерн и Германия Джером Боатенг дълго време водеше класацията за най-добре облечен мъж, което не помогна особено немците да станат по-чувствителни на тема мода. Звезди като Давид Алаба (Байерн) и Пиер-Емерик Обамеянг (Борусия Д) също правят впечатление със стила си, или по-скоро с липсата на такъв. И тук обяснението е, че в голяма степен се опитват да копират някой друг, а допълнително влияние оказва и собственото им незнание по отношение на модата. Макар че след като GQ казва, че тези неща изглеждат добре, би трябвало да се съгласим.

Явно е, че звездите в Бундеслигата нямат модни съветници Изненадващо е и че няма кой да им каже горчивата истина, при положение че светът на футбола едновременно се комерсиализира и професионализира дотолкова, че съветниците са навсякъде и съветват почти за всичко. Може би някъде има огромна маса спящи хора, които си падат точно по този стил - на пръв поглед мъжкарски, но най-вече метросексуален, блестящ и крещящ.  В повечето случаи хората се оправдават с липса на пари за по-хубави дрехи, но при футболистите това изобщо не е така. Те печелят милиони и не минават по традиционния път на професионалното израстване. Не им е нужно даже да завършат училище. А и даже и да завършат - гимназията не е университет за мода, следването също не е гаранция за стил. Но е прекалено повърхностно да се твърди, че липсата на образование е причината за модните изцепки на футболистите. Тук става дума по-скоро за загуба на връзка с реалността. Тогава се губи и усещането за правилните дрехи. В защита на играчите обаче трябва да се каже, че доскоро почти никой не обръщаше внимание на облеклото им в ежедневието и интересът се събуди изцяло покрай навлизането на социалните мрежи. Там всеки фен има на разположение безброй снимки и видеофайлове, но по-важното е, че всеки може да пише за каквото си поиска.

И така се стига до създаването на цели страници в интернет, в които се презентират и архивират най-големите модни гафове на футболистите. А така на този феномен се отдава още повече внимание, отколкото той заслужава. Така нареченият футболен стил може би вече не е само смесица единствено от много пари, малко стил и лоши примери. Да, те са публични личности, но не са задължени да се придържат към общоприетите правила за обличане. А и не трябва да ги взимаме толкова насериозно, ако стилът им не е толкова добър. Но все пак би било по-добре, ако на Пиер-Емерик Обамеянг му се наложи да седне отново на трибуните в Дортмунд, да не "радва" околните с обиците си с брилянти или с бялото си кожено палто (б.р. - тип китеник), за което злите езици твърдят, че е на жена му(вижте на снимката)!