Капитанът Бултрас

галерия:

Запалените футболни фенове в България със сигурност са видели как феновете на Ботев Пловдив бяха на път да прекратят в 69-ата минута първия полуфинал за Купата на България срещу Верея в Стара Загора. Феновете на „канарчетата“, които с 1:0 трасираха пътя към спечеления впоследствие трофей, с мъка бяха озаптени от органите на реда. Най-отпред от „жълто-черната“ фенска маса бе един гол до кръста, обсипан с татуировки ултрас. По-наблюдателните веднага са го разпознали. Да, това е Васил Василев, някогашният капитан на „жълто-черните“, изкарал цялата си професионална кариера в любимия отбор. Всъщност Стълба, както е известен бившият защитник е истински уникат – през по-голямата част от съзнателния си живот роденият на 13 октомври 1984-а пловдивчанин е бил едновременно и футболист, и фен…

4166150

Започваме оттам дали през годините някой от треньорите му го е глобявал или хокал за това, че когато не е на терена, е на трибуните. Та нали ако се сбие там и го контузят, след това ще отсъства от терена?… „На мен никой нищо не може да ми забрани“ – отсича Васко. – Не съществува забрана къде да ходя и какво да правя, когато нямам ангажименти като играч!“ В момента, в който не е попадал в групата за мач, той веднага заема място на трибуна „Изток“…

„Всичко започна, когато бях съвсем малък. Баща ми Тодор ме заведе на мач на Ботев с Левски – бихме с 2:0. Тогава разбрах, че на света няма по-велик от този отбор!“, категоричен е Василев. Става въпрос за първия двубой от сезон 1991/1992. „Жълто-черните“ бият Левски с голове на Борис Хвойнев със задна ножица и Марин Бакалов. От този момент нататък сърцето на Стълба е завинаги „жълто-черно“. Първата от многото си татуировки прави, когато е на 18 години.

4166151

„Всички в агитката имаха татуировки и аз не можех да бъда различен“, отбелязва бултрасът. Той се е бил както на терена в качеството си на футболист, така и извън него като истински фен. Сражението, в което участва като играч, е на 31 октомври 2009-а. Тогава на стадион „Христо Ботев“ може би най-страннната селекция в „жълто-черната“ история, предвождана от италианеца Енрико Пичони, бие 1:0 кръвния враг Локомотив в пловдивското дерби. Победния гол вкарва в 86-ата минута Емануеле Морини. След края на мача халфът на „черно-белите“ – Дани Кики, забива знамето на Локо в центъра на терена, с което предизвиква масово меле. В него се включва и Васко, който в този мач остава неизползвана резерва.

„Помня един голям бой, в който участвах като запалянко- връща лентата назад нашият герой. – Бях на мач на Ботев с Хебър в Пазарджик, ако не се лъжа, бихме 3:0. Тогава местните полицаи започнаха да ни удрят и ние не им останахме длъжни“. Естествено, върховното изживяване за него е историческата Купа на България, спечелена от избраниците на бившия му съотборник Николай Киров-Белия със сензационното 2:1 над шампиона и фаворит в мача – Лудогорец. Миналата седмица на „Васил Левски“ Василев куфя със своите съратници в Сектор Б и пистата и скочището пред него.

„Бил съм като фен и на четирите финала за Купата в моя живот – първият беше още през 1993-а, когато ЦСКА ни би в Благоевград с 1:0 с гол на Кирил Метков, после 2:4 от Локо София на Националния стадион, както и в Бургас на предния мач за трофея с Лудогорец – 0:1 през 2014-а“, отбелязва Василев. През последната от споменатите години той вече не е футболист на Ботев. На „Колежа“ той е от 2003-а до 2010-а. Следва една година във „В“ група с екипа на Хебър, където играе заедно с популярния под тепетата Борислав Боев-Фиго. После се връща в Ботев, но за кратко.

След края на професионалната си кариера той остава част от Ботев. Но не като член на треньорския щаб, а като… общ работник на базата в Коматево. Там Василев е момче за всичко – най-вече коси тревата. Работи заедно с баща си Тодор. На домакинските мачове е на работа, затова и не се качва при агитката. Но винаги си остава „жълто-черният“ Капитан Планета, или иначе казано – Капитан Бултрас!

Кръщават го Стълба, след като се удря в пилон на мач, има комоцио и пука крак

Прякорът на Васко Василев – Стълба, е от юношеските му години в Ботев. Защитникът играе мач на старите тренировъчно игрище към комплекса на стадион „9 септември“, които са на гребната база в Пловдив. По онова време покритието на терена е сгурия. До самото игрално поле пък има стълбове на лампи. В опит да догони една топка всеотдайният „канар“ се блъска в един от пилоните. Ударът е толкова силен, че лампите се натрошават и стъклата се посипват върху Василев. Той получава не само нарязвания, но и сътресение на мозъка, както и пука кост на крака. Възстановява се от комоциото и травмата в продължение на месец и половина. Съотборниците му обръщат инцидента на смях и му лепват прякор.