Евгени Иванов - от една мечта към друга

На финалите на Европейско първенство всички очакват да видят бивши и настоящи волейболни играчи на своята страна - едните сега защитават цветовете на родината си, другите - вдъхновяват млади волейболисти, превърнали са се в треньори, за да научат младите на това, което знаят. В зала "Арена Армеец" обаче има един висок човек в елегантен костюм, който не е трудно да познаеш. Това е 210-сантиметровият легендарен централен блокировач на България Евгени Иванов - Пушката.

Той все още е част от тази игра, но не е тази страна на игрището, от която всички се радваха да го гледат, защото сега той преследва поредната си мечта - да встъпи в спортното мениджърство и да се извиси до висините, които стигна като професионален състезател. За това, той пое възможността да се превърне в организатора на Евроволей 2015.

Фантастичната му спортна кариера започва в софийския ЦСКА, а първият му успех като играч идва през 1991 година, когато печели Световното първенство за младежи с националния отбор на България. Кариерата му при "лъвовете" продължава и в мъжкия състав, където печели две бронзови отличия - на Световното през 2006 и на Световната купа година по-късно. След Олимпийските игри през 2008 Пушката се оттегля от представителния ни тим, но продължава да играе на клубно ниво още четири години, а последните две е част от младежкия си клуб ЦСКА, на който помага да влезе в Топ 4 на Купата на ЦЕВ.

През всички тези години на терена Евгени Иванов е знаел какво иска да се случи с живота му, след като се откаже от волейбола. За да е сигурен, че ще продължи по правия път, той записва в Националната Спортна Академия в София, като специализира треньорство, а сега на крачка от това да завърши и магистратура - спортен мениджър - "дисциплината", за която винаги е мечтал.

"Основах своя собствена мениджърска компания, с която организирах много спортни мероприятия до сега, но никога нещо толкова голямо като Европейско първенство. Това е едно ново, прекрасно предизвикателство за мен и също огромна възможност да израстна в новата си кариера. Нямах съмнение в това, дали ще поема тази отговорност, тъй като именно волейболът е спортът, с който съм се занимавал цял живот."

41-годишният мениджър вече е познат в България като организатор на множество спортни мероприятия за подрастващи спортисти, като най-важно за него са здравето и активното спортуване на младежта. 

"За мен вчерашният ден бе много странен, защото в подобни ситуации винаги до сега съм бил "от другата страна", на терена, и си мислех, че там е истинският екшън. Смятах, че хората, които организират подобно нещо просто гледат и се забавляват с играта. Но вчера осъзнах, че извън терена също има много работа. Изненадан бях, че пропуснах по-голямата част от мачовете, тъй като имах много неща да правя. 

Позицията, която заемам за момента предполага, че ще бъда неутрален и няма да взимам страна по време на финалите. В началото на мача между България и Германия обаче разбрах, че това няма как да стане. Постепенно започнах да ставам по-емоционален, а до края на срещата вече ентусиазирано подкрепях бившите си съотборници", споделя Иванов с усмивка.

Няма съмнение, че цялата българска държава празнуваше заедно със своите "лъвове" след успеха с 3:0 над Германия, но за Евгени друго е направило огромно впечатление.

"Когато започна националният ни химн и всички тези фенове, които се изправиха, развяха флагове и запяха в един глас, бе моментът, в който внезапно видях всичкия този труд, който бяхме положили, че се е превърнал в нещо наистина специално и си казах - Ето това е, успяхме", завърши бившият централен блокировач.