Добриана Рабаджиева: Горда съм, че стъпих на световния връх

Националката Добриана Рабаджиева е първата българска волейболистка, която стана световна клубна шампионка и стъпи на най-високото стъпало в клубния волейбол. С нейния отбор Рабита (Баку, Азербайджан) родната състезателка постигна победа над турския Вакъфбанк ТТ (Истанбул) на финала с 3:0 и спечели световното злато. Ето нейните впечатления за BGvolleyball.com от Доха и очакванията й за бъдещето.

- Разкажи ни за световния клубен шампионат в Доха?

- Като отидеш в Доха, там е друг свят и съвсем друго изживяване. За мен всичко бе абсолютно ново. Да не говорим, че в този клубен шампионат играят едни от най-добрите отбори в света. А пък моят тим бе най-добрият! Изживяването бе наистина страхотно, макар че записах много малко игрово време. Аз съм страшно щастлива, че съм част от Рабита. Надявам се за в бъдеще да се развивам още повече. Усещам страхотна подкрепа от момичетата и от треньора. За съжаление, в българската преса се говори, че аз няма да играя този сезон. Според мен не е така, защото предстоят мачове. Предполагам, че ще имам моите шансове за изява.Аз лично ще изкажа своето разочарование от хората в България, защото освен, че журналистите се занимаваха цяло лято с интригите в националния отбор, след титлата в Доха, никой не ми се обади да ме поздрави, че съм станала световна клубна шампионка. За съжаление съм разочарована от българската преса.Това ми повлия леко психически и не се чувствах добре.

- Стана първата българка, клубна шампионка. Горда ли си?

- Естествено, че се гордея. Досега никоя състезателка не го е постигала в България и това е чест за мен. Чувството не може да се опише с думи. Просто няма такова изживяване.

- Ядосваше ли с, че стоя отстрани и не получи голям шанс за изява?

- Да, в първите мачове, честно казано бях много изнервена от това, защото не съм свикнала да бъда след резервите. Както всяка млада състезателка исках да играя и да се докажа. Но пък след много разговори с треньора и момичетата, всички ми показаха, че аз не съм отишла там да стоя на резервната скамейка. Аз съм там, за да се уча. Защото в тима и в на шампионата има състезателки от най-високо ниво. Както се показа Осмокрович с четири индивидуални награди! Аз съм страшно благодарна на моя мениджър, че ме прати в азербайджанския тим. В началото бях скептично настроена.

- Защо смени Италия с Азербайджан?

- Защото в Италия се вижда, че шампионатът не е на това ниво, както през изминалите години. Офертата от Рабита бе много сериозна, не само от финансова страна, но заради треньорът, който е много добър. Състезателки, от които мога много да науча. Това, че няма да играя не означава че ще западна, така да се каже, както се пише за мен в пресата. Надявам се че ще се усъвършенствам и ще попия опит от всички добри състезателки.

- Смяташ ли, че все пак ще можеш да се пребориш за титулярно място в Рабита?

- Титулярно място - ще бъде много трудно. Но за някои мачове се надявам да играя. Всичко зависи от мен предполагам, а и може някой да се контузи, да стане нещо, защото сезонът е дълъг.

- Харесва ли ти в Азербайджан?

- Общо взето съм стояла там само една седмица. След това заминах за Доха, после се прибрах в България. Но за краткия престой имам отлични впечатления. Когато пристигнах, момичетата от отбора ме изведоха в центъра на града. Там всичко е ново и красиво. Хората са много топли и аз не очаквах такъв добър прием.

- Как ви приеха като се върнахте от Доха?

- Невероятно. Стана национален празник! Аз такова нещо не бях виждала. Всенародна радост. Ние слизаме от автобуса, тълпи хора, музика, тъпани, глъч от всякъде. Нас ни изкараха на летището специално през ВИП-а. На другия ден гостувахме на президента на Азербайджан. Получихме голямо внимание от цялата общественост и много подаръци. Всеки те поздравява, подарява ти цветя, самият автобус бе пълен с цветя. Хората явно обичат волейбола и уважението към титлата бе огромно.

- А кой бе най-незабравимият спомен от Доха?

- Самият спомен да застанеш в очакване да стъпиш на най-горното стъпало на почетната стълбица, просто е невероятен, чувството е специално и няма да го забравя.

- Твоите прогнози за предолимпийския квалификационен турнир, отново в Азербайджан?

- Първо искам да изкажа добрите си впечатления от треньора ни в националния отбор Марчело Абонданца. Той е страхотен специалист и много добър избор от БФВ. Мисля, че с него отбора има настроение, желание за игра и изява. С времето нещата само трябва да се подобряват. За предстоящия турнир мисля, че имаме своите шансове. Със сигурност ще ни бъде много трудно срещу Азербайджан, но и ние не сме отбор, който се предава. Така че ще направим всичко възможно да се класираме.