Часът на гения: Драган "Пикси" Стойкович

Sporta.bg продължава своята рубрика "Часът на гения", чиято цел е да се присетим за изкусни майстори на футболната игра от близкото и далечно минало, които по един или друг начин са оставили своята следа на зеления килим.

Всички познаваме най-големите имена на футбола, но и сред всепризнатите гении често се намират такива, които по една или друга причина, са останали на по-заден план в страниците на историята.

Често причините за това са субективни - не достатъчно успехи и трофеи, лоши избори в кариерата, невъзможността да носят екипа на гранд или просто стечение на обстоятелствата.

Факт е обаче, че дори и по-забравени от други, има десетки футболисти, които по един друг начин са носили радост на привържениците на красивата игра. Припомнете си материалите за Джалминя и Мат Льо Тисие, които също предоставихме на вашето внимание.

Балканите са един от онези географски региони, познати като естествен инкубатор на таланти във футбола. Това важи в особена сила за страните от бивша Югославия, които и до днес продължават да "снабдяват" с играчи водещите клубове на континента.

Би ни отнело цял ден, за да изброим имената на всички футболни дарования, които тази често недолюбвана част от Европа е дала на красивата игра. Заради това ще се спрем и на един определен от тях - Драган "Пикси" Стойкович.

Ако трябва да потърсим сръбски еквивалент на българския маестро Красимир Балъков, то определено бихме насочили погледа си към Пикси. И двамата плеймейкъри разполагат с почти еднаква височина (1.75 за Пикси и 1.76 за Бала), а приликите в играта им бяха повече от една - брилянтна техника, отличен поглед върху случващото се на терена и нестандартни решения, често изненадващи противниковия вратар.

Кариерата на Пикси Стойкович стартира в един от по-скромните клубове на бивша Югославия - Раднички (Ниш), преди пътят да го отведе до колоса Црвена звезда. За "звездашите" Стойкович играе четири сезона, преди да дойде трансферът в Олимпик Марсилия през 1990 година. С френския гранд той постига и най-големия си успех, печелейки Шампионската лига.

Кариерата на Пикси на "Велодром" обаче не протича с очаквания блясък, като в течение на един сезон той дори е преотстъпен на италианския Верона. По това време в Марсилия играят световни звезди като Жан-Пиер Папен, Крис Уодъл, Жан Тигана, Ерик Кантона и Абеди Пеле, а очакванията към сърбина са колосални. Стойкович е допълнително "забавен" и от тежка контузия в коляното, която го вади от игра за месеци. Нещо, което сякаш предвещава провал на кариерата му във Франция от самото начало.

Провалът в Марсилия сякаш разбива сърцето на изумително талантливия сърбин, който вече повече никога не стъпва в Европа. През 1994 година Пикси отказва всички оферти от Стария континент и изненадващо подписва с японския Нагоя, тогава воден от настоящия мениджър на Арсенал Арсен Венгер и с английската суперзвезда Гари Линекер в редиците си.

Макар и вероятно самият той да не го е очаквал, Драган Стойкович играе за Нагоя до края на кариерата си през 2001 година, а след години стартира и треньорска кариера в азиатската държава.

Макар и не успял да покори европейския клубен футбол, Пикси Стойкович е сред най-атрактивните футболисти за наблюдаване през 90-те години на миналия век. Масовата публика получава шанс да се радва на изявите му в моментите, когато той защитава цветовете на Югославия. За националния тим Пикси изиграва общо 84 мача, като бележи 15 гола и играе на няколко големи форума.

Талантът на Пикси не познава граници, а една от най-силните черти в играта му са фантастичните му умения на дрибльор. Стойкович често си прави шеги с противниковите футболисти, а да му отнемеш топката често е непосилна задача.

Макар и вече изявяващ се като треньор в Япония, не отдавна Пикси отново намери начин да попадне в светлината на прожекторите. Вече начело на бившия си тим Нагоя, сърбинът обиколи световния видеообмен, блесвайки с фантастично изпълнение от скамейката на своя отбор.

При вече спряла игра, Стойкович посрещна със зверско воле летяща към него топка, пращайки я в мрежата от наглед невъзможно разстояние. Случайност? Силно се съмняваме!

Преди да стартира треньорска кариера, Пикси се пробва и като ръководител. Веднага след отказването си през 2001 година, той застана начело на сръбската футболна асоциация, макар и едва 36-годишен.

В период от две години той влезе в ролята и на президент на бившия си клуб Црвена звезда, преди да напусне под натиска на недоволните фенове.