Боксът - гордостта на България за 2012 година

Олимпиадата в Лондон не бе никак успешна за българския спорт, като родината ни отбеляза най-слабото си представяне на олимпийски игри до момента.

Нито един златен медал не бе спечелен от родните спортисти, като активът ни се изчерпа до скромните два медала - среброто на Станка Златева и бронзовото отличие на боксьора ни Тервел Пулев в категория до 91 кг.

Може да се каже обаче, че българските боксьори бяха сред най-добре представилите се на тазгодишната Олимпиада в Лондон. Не само защото Тервел Пулев завоюва един от общо двата ни медала, но и защото останалите ни представители Детелин Далаклиев, Александър Александров и Стойка Петрова - под ръководството на своите треньори Михаил Таков и Павел Сяров - се представиха повече от достойно.

Имаше време, когато българските боксьори печелеха олимпийски титли и играха финали, но тези времена изглеждаха отминали. Поне засега, надяваме се. Естествено Тервел, Детелин и компания демонстрираха самочувствие на отлични боксьори, изразявайки надежди за медали, но всичко това сякаш бе в по-плах и умерен тон, отколкото историята познава.

И докато цяла България бе вперила очи в борците, които заминаха за Лондон със статут на основни фаворити за отличия, възпитаниците на Мишо Таков и Павел Сяров сякаш останаха със статут на „черни коне" - може да стане нещо, ако пък не - здраве да е. Боксьорите на България обаче очароваха цялата страна, докато борците ни - със съвсем малки изключения - се провалиха с гръм и трясък.

Всичките четирима представители на България в аматьорския бокс достигнаха минимум до 1/4-финалите, а Тервел Пулев дори се пребори за бронз и място на 1/2-финалите.

Тервел Пулев - по пътя на брат си?

Кубрат Пулев е най-добрият български боксьор за настоящия момент, като Кобрата постигна исторически за страната ни успех в професионалния бокс, печелейки европейската и междуконтинентална титла. Софиянецът се нареди сред най-добрите в тежка категория и на месеци разстояние от мач със световния шампион Владимир Кличко.

Силна заявка в правилната посока направи и неговият по-малък брат - Тервел, който през тази година също постигна най-големия успех в кариерата си. Европейският вицешампион започна участието си в Лондон с успех над китаеца Сиансюан Ванг - 10-7 точки, което и го изправи на мач разстояние от медалите.

На 1/4-финалите Тервел бе изправен пред най-важното предизвикателство в живота си, което и щеше да бъде с цената на първи медал от Олимпийски игри. Пулев се справи с аржентинеца Ямил Пералта, което и бе с цената на бронз. На 1/2-финалите българинът загуби тежко от абсолютния доминант в категорията - бъдещия олимпийски шампион Олександър Осик, но надали някой можеше да му се сърди за това.

Детелин Далаклиев - жертва на обстоятелствата?

Световният шампион от Милано Детелин Далаклиев бе най-голямата ни надежда за медал сред боксьорите, но плевенчанинът остана на един мач от участие на 1/2-финалите и минимум бронзово отличие.

Далаклиев преодоля последователно южноафриканеца Айабонга Сонджика и коравия австралиец Ибрахим Бала, а 1/4-финалите го изправиха срещу представителя на домакините Люк Кембъл.

Двубоят между Далаклиев и Кембъл завърши с успех от 16-15 точки за британеца, като сред българите светкавично бяха породени настроения, че отново сме станали свидетели на често срещаната за Олимпийски игри домакинска подкрепа.

Самият Детелин Далаклиев заяви в студиото на БНТ в Лондон, че също смята себе си за ощетен в битката с британеца.

Александър Александров - приятната изненада

Носещ симпатичното прозвище Памперса, Сашо Александров се оказа един от родните спортисти, които най-силно очароваха българската публика.

Причина за това бе героичния и мъжки начин, по който Памперса изкова победа в изключително тежкия си 1/8-финален мач с корееца Йонхун Шин.

Азиатецът бе считан за един от фаворитите в категория до 49 килограма, като видимо играеше с повишено, дори твърде високо самочувствие срещу българския боксьор. До самия край Александров бе изоставащ в резултата, но невероятен трети рунд донесе драматичен успех с 15-14 точки на Памперса.

След двубоя наставникът Михаил Таков призна, че в най-трудния момент е казал на Александров да мисли за сина си, което и му е вдъхнало сили да шокира корееца. На 1/4-финалите Памперса бе изправен пред ново тежко изпитание - тайландеца Каео Понгпрайон. Този път представителят на Азия излезе победител и се наложи с 16-10 точки. Очарованието от представянето на Александров обаче остана.

Стойка Петрова - също на крачка от медалите

Стойка Петрова бе единствената ни представителка при дамите на боксовия турнир в Лондон, като и добричлийката се нареди сред най-добрите осем в своята категория до 51 килограма.

Подобно на Тервел Пулев, Стойка Петрова също загуби от бъдещата шампионка в Лондон - британката Никола Адамс, но също допринасяйки за успешното представяне на българските боксьори на олимпийските игри.

Като цяло максималистите биха се запитали, как можем да определим като „успешно" представяне, завършило с един единствен медал? Остава обаче въпросът - доколко имаме основания да бъдем максималисти? И колко често напоследък печелим медали от европейски и световни първенства, преди да мислим за най-високото стъпало в професионалния спорт - Олимпиадата?

Достигнатите един полуфинал и три четвъртфинала могат и трябва да бъдат използвани като трамплин за по-сериозни успехи в бъдеще, а по всичко изглежда, че новият старши-треньор на националите Михаил Таков работи добре.

Таков наследи на поста предишния треньор Петър Лесов, а с помощта и на новия президент Красимир Инински, българският бокс може би върви по пътя на своето възраждане.