Australian Open 2019 - 5 неща, които научихме

Australian Open 2019 - първият за годината турнир от Големия шлем, приключи с рекорди, познати шампиони и - както обикновено в последните години, с пророкуване за смяна на поколенията на върха при мъжете.

Бяха две луди седмици, а сезонът едва започва и предващава да е много интересен.

Вижте пет неща, които научихме по кортовете в Мелбърн.

1. Григор Димитров се намира в деликатен момент от своята кариера.

Започваме от българското участие. Имахме три представителки при жените, които не успяха да преодолеят квалификациите. Така традиционно един Григор ни остана и всички надежди бяха свързани с него. Едно сравнение - петима сърби играха в основната схема при мъжете.

За жалост, нещата при Григор не вървят и това се вижда от всички. Казваме го без драма, без хейт (не дай Боже) и без някакво чувство за обреченост. Не е проблема в това, че Димитров пада в ранглистата, не е и че с всяка година приключва все по-рано. Проблемът е, че в играта и поведението му на корта нищо не се променя в положителна насока. Поне с такива впечатления остава човек като го гледа. 

Той прави много непредизвикани грешки, броят на двойните остава голям, а във важни моменти взема грешни решения. Начинът, по който загуби от Франсис Тиафо (САЩ), е странен. При видимо уморен противник, Григор не пое инициативата, остана пасивен, сякаш чакаше съперникът му да се бие сам. А и в Австралия видяхме, че пътят към успеха в тениса днес е да бъдеш агресивен и да поемаш рискове.

Рано е да се чакат плодове от работата с Андре Агаси - той е в щаба на първата ни ракета от есента на миналата година. Пред журналисти в Мелбърн американецът каза, че дали сега или в близко бъдеще, но най-добрият български тенисист ще разгърне огромния си потенциал. Не, че нещо, но това сме го чували и преди.

Докато покаже Григор възможностите си (за по-дълго време), ще продължим да го подкрепяме. А той има пред себе си един куп примери сред своите съперници и приятели в елита - те се променят, както е модерно да се казва - надграждат, за да останат в играта. Всички говорят за променения начален удар на Рафаел Надал, за разликите при Новак Джокович, за изумителното дълголетие на Роджър Федерер и т.н. и т.н.

2. Старият гард не се дава - напук на пророците.

Когато 20-годишният гърк Стефанос Циципас бляскаво елиминира Федерер, в типичния си маниер Джон Макенроу провъзгласи, че Голямата четворка вече отстъпва, а кандидатите за трона са все по-близо. Гардът се сменя. Швейцарецът не се съгласи. А старите му познайници Джокович и Надал не го опровергаха. Начинът, по който минаха през съперниците си до финала, е впечатляващ. 

Промяната все някога ще настъпи. Някога, но не сега. Имаме всички основания да смятаме, че и тази година Джокович и компания ще спечелят турнирите от Шлема. И все пак - краят е близо. Вече нямаме Голяма четворка, а Голяма тройка.

3. Всички обичат Анди Мъри.

Което ни отвежда към едно от събитията, докоснали спортния свят в началото на турнира - сълзите на Анди Мъри. И всичко, което последва - начинът, по който той игра срещу Роберто Баутиста Агут (една от приятните изненади), посланията, които му отправиха неговите колеги... 

Сега се надяваме на чудо. На още една вдъхновяваща история, като от книгите на писателя Иво Иванов. Че шотландецът ще се завърне на най-високо ниво след очертаващата се подмяна на тазобедрена става. Но дори това да стане, вече нищо няма да е същото. 

А дори краят на Мъри да е настъпил сега или да предстои на "Уимбълдън" (както той иска), той е направил достатъчно за тениса, за страната си и за себе си. Колкото до сълзите му - понякога и мъжете плачат. В достатъчно много случаи сме виждали Анди и като голям мъж, и като голям спортист.

4. Новото поколение има изявен лидер.

И той се казва Стефанос Циципас. Сега изглежда, че синът на рускиня и гърк (бивши тенисисти) предвожда бунта срещу "стария ред". Че той е човекът, който най-бързо и дръзко от всички останали ще стигне върха. Но нека почакаме.

А останалите са Карен Хачанов (Русия), Данийл Медведев (Русия), Алекс де Минор (Австралия), Борна Чорич (Хърватия), Денис Шаповалов (Канада)... Александър Зверев (Германия) не е в тази група - той от години е част от елита.

И понеже вече тръгнаха сравнения - нека Циципас да не е "новият Федерер", независимо от сходствата в стила на игра и техниката. Един "бейби Федерер" не стана Федерер. Стефанос Циципас си е Стефанос Циципас, не може да бъде никой друг.

5. При жените често ще има смяна на лидерката в световната ранглиста и различни шампионки в Големия шлем.

Тук промяната на практика е налице. Серина Уилямс вече не е неприкосновена, тя ще губи все по-често. Може да достигне и дори задмине Маргарет Корт по брой титли, но вече няма да доминира. В Мелбърн и Симона Халеп (Румъния), която има само една победа над американката в десет двубоя, можеше да я надвие, преди да го стори Каролина Плишкова (Чехия).

Има изявена фаворитка за трона на Уилямс - Наоми Осака (Япония), но по-вероятно е в следващите години да има чести смени на върха и равностойни битки за титлите в големите турнири.

Валентин Маринов, clubZ