Акиоши: ЦСКА и Левски са по-силни от повечето японски отбори

снимка: БТА

Първият японец в А група Тайсуке Акиоши даде обширно интервю за БТВ, в което разкри впечатленията си от България и престоя си в родния шампионат. Въпреки че футболистът на Славия е играл в Азиатската Шампионска лига, той заяви, че нивото на нашата А група е много добро и му се струва, че мачовете са много напрегнати и интересни.

 

Акиоши без да се замисля обяви, че според него Славия ще стане шампион, а също така похвали родните грандове Левски и ЦСКА и каза, че те биха се класирали в челото на таблицата в японската "Джей Лига".

 

- Как се озова в България, как се стигна до трансфера ти в Славия?


- В началото мотивът ми да дойда да играя в България беше голямото ми желание да заиграя в Европа. Появи се възможност да дойда да играя в Славия и приех с готовност, без да се замислям.

 

- Имаше ли предложения от други европейски отбори преди офертата на Славия?


- Още от самото начало исках да играя в отбор от някое първенство, което има представители в европейските клубни турнири. Първият отбор от Европа, който ми предложи, беше Славия.

 

Ако ми бяха предложили най-напред от Испания или от Германия, например, може би щях да приема тяхното предложение, но пак не знам. Сега, когато играя тук, много се радвам, че Славия ми предложи и избрах да играя за „белите".


В кои държави можеше да играеш, ако не беше избрал офертата на Славия? Какви други предложения имаше пред теб?


- Имах много предложения да подпиша с японски и сингапурски отбори - но там вече бях играл, най-много опит натрупах в Сингапур. Там успях много да се усъвършенствам в играта.

 

- Предишният отбор, в който си играл в Сингапур, също играе с изцяло бели екипи - както и Славия. Това ли е едно от условията, заради които избра отбора?


- В общи линии - дори и не само когато става дума за екипи - наистина обичам белия цвят. Може би наистина това е една от причините да избера Славия.

 

- Какви бяха очакванията ти преди да дойдеш, имаше ли представа къде отиваш?


- България винаги ми е била симпатична страна, а за Славия да си призная честно, в началото изобщо не знаех що за отбор е. Но още в началото - като бяхме в Турция, си помислих, колко хубаво е, че в Славия ме приемат с толкова топлина - и съотборниците ми, и собственикът и треньорът и останалите хора от екипа ме приеха с много топло чувство.

 

Още в Турция си помислих: "Ама че мили хора са събрани тук в този отбор". Но, разбира се, не е добре, ако един отбор разчита само на това, че хората му са много мили. Радвам се, че в Славия има и талантливи футболисти, с чувство към играта. Това са първите ми впечатления.

 

- Как реагираха близките и приятелите ти, когато научиха, че ще играеш в българското първенство?


- Като подписах със Славия, от следващия ден, в продължение на близо десет дни наред получавах обаждания и мейли от много хора, всички ми честитяха, пожелаваха ми успех. Мисля си, че всички много се зарадваха.

 

- Какви са първите ти впечатления от България?


- Понеже дойдох, когато беше много студено като дойдох, и си помислих - "Леле, вали сняг, много е студено тук". Това ми беше първото впечатление.

 

- Как оценяваш нивото на "А" група?


- Мачовете в "А" група са по-трудни, отколкото си мислех преди да дойда. Когато имаме мач със Славия, и ние, и противниците ни много здраво се борим. Затова си мисля, че нивото на "А" група е много добро. Наистина изглежда, че и Славия, и отборите от "А" група имат много голям потенциал, който могат още да развият.

 

- Каква е твоята прогноза - кой ще стане шампион на България?


- Много ясно, че Славия. Отстрани като гледа на нещата, на човек може и да му се стори трудно постижимо. Но ние имаме наши верни фенове и им обещаваме, че няма да се откажем до последно. Поддържайте ни и ви обещаваме, че ще се борим до последно, обещаваме ви.

 

- Ако ЦСКА и Левски играеха в Джей Лигата, къде щяха да се класират?


- В Джей Лигата ли? Със сигурност в горната част на класирането. И ЦСКА, и Левски са по-силни от повечето отбори в японското първенство, така че мисля, че биха могли да са от средата нагоре.

 

- Славия успя да свали лидера Лудогорец от върха, имате ли сили да се преборите с най-силните отбори у нас?


- Много ясно. Ние можем да правим добри мачове. Ето мача с Левски - изубихме с 0:3, но изгониха вратаря ни много рано, останахме с човек по-малко. Ако не беше станало така, щеше да е съвсем друга история сега. Който и да ни е съперник на терена, няма да им се дадем лесно, имаме увереност, че можем да ги победим. И не само аз си мисля така - и съотборниците ми, и треньорът, и останалите от отбора мислим така.

 

- Можем ли да очакваме още японци в българското първенство? Миналата седмица тук идваха и деца от Япония - ще ни разкажете ли повече за това?


- Аз още не съм показал много в Славия. Искам да понатрупам опит, да постигна нещо, да съм добър и в защита. Искам да допринеса много за отбора. Мисля, че колкото по-добре се справям, толкова повече различни японски играчи ще поискат да играят в български и европейски футболни отбори. Сега като съм в Славия, 4 деца от Япония дойдоха тук.

 

Мисля, че е много хубаво, че имаха възможност да дойдат тук. Докато са малки, да идват в Европа и да играят футбол с децата тук. И да могат поне малко да се докоснат до европейския начин на живот - това е много хубаво. Разбира се, ако има възможност, и деца от Славия, български деца, ще отидат в Япония за обучение или за мач в Япония. Мисля, че и такъв обмен би бил много полезен.

 

- Играл си мачове в Азиатската Шампионска лига, разкажи ни повече за атмосферата по време на срещите, срещу кои отбори игра и докъде стигна в турнира?


- По времето когато играх в Сингапур, Азиатската Шампионска лига не беше много силна. Имах възможност да участвам и аз. Имаше много добри отбори - японският Гамба Осака, южнокорейският Суон - имахме мачове с тях, много добри отбори са, играят на много високо ниво и смятам, че това беше много полезен опит за мен.

 

Увереността ми в собствените ми сили доста се подобри, след като видях, че дори и срещу такива отбори и аз мога да отнемя някоя топка, видях, че мога да играя на високо ниво.

 

- Чувал ли си за Котоошу? Гледал ли си сумо на живо?


- На живо не съм ходил да гледам сумо. Но още когато бях малък, чичо ми и татко много обичаха сумо, още от малък гледах често сумо по телевизията.


- Българинът с най-дълъг престой в японското първенство е Илиян Стоянов. Гледал ли си някой негов мач?


- Гледал съм много мачове на Стоянов. Беше много добър футболист, но сега вече поостаря.

 

- Някой друг от твоето семейство занимава ли се професионално със спорт?


- Не, няма.

 

- Как прекарваш времето извън терена?


- Напоследък най-накрая ми се появи малко свободно време. В началото нямах и секунда свободно време. Много се изморявах от тренировки и само спях, за да си почина. Сега за да се отпусна вече излизам, на кафе, на шопинг.

 

- Сам ли живееш в София?


- Да.

 

- Успя ли да опиташ българската кухня, какво е мнението ти за нея?


- Вече доста свикнах с българската храна, всичко мога да ям. Но колкото повече време минава, толкова повече започва да ми липсва и японската храна. Ако се намери някой, който да ми сготви вкусна японска манджа, веднага му отивам на гости.

 

- Опита ли да хапнеш суши в някой български ресторант?


- Още не съм, и то защото всички ми казват, че нещо не било вкусно.

 

- Какви са амбициите ти в живота и спорта, в кой отбор мечтаеш да играеш?


- Първо тук, в Славия, искам да постигна добри резултати. Също така искам да свикна с европейския футболен стил. Славия е страхотен отбор, но все пак Германия, Италия и Испания също много ги харесвам, ако имам възможност да играя някой ден там, бих бил много щастлив, и най-вече да играя на световно първенство. Това ми е голяма мечта и цел - да играя за Япония на някое световно първенство. А иначе любимият ми отбор е Барселона.

 

- В последния ви мач с Калиакра ти вкара гол, но получи и червен картон. Колко пъти са те гонили досега в кариерата ти?


- Всъщност това е едва вторият ми червен картон. Първия получих на мач от Азиатската шампионска лига. Сега ми е за втори път - но е първият ми червен картон, получен в Европа. Искам да благодаря на съотборниците ми, че много добре ми подадоха топката. Много съм им благодарен за това и всичко, което правят за мен в България.