Тренто прибави и Суперкупата на Италия към богатата си колекция

галерия:

снимка: fivb.org

Итас Диатек Трентино (Тренто) спечели Суперкупата на Италия и по този начин се сдоби с единствения трофей, който досега убягваше на италианския хегемон във волейбола. В богатата колекция на тима, воден от Радостин Стойчев, досега не можеше да се види отличието, тъй като на два пъти Матей Казийски и компания губеха финалите - през 2009-та от Лубе Банка Мачерата с 0:3 и от Кунео с 0:3 миналата година.

 

Сега обаче световният клубен шампион бе безкомпромисен и отнесе Бре Банка Ланути Кунео с 3:1 гейма - 25:22, 25:20, 18:25 и 25:20 в зала „Пала Рокфелер" в Каляри.

 

Суперкупата на Италия стана 10-ия трофей във витрината на Тренто под ръководството на Радостин Стойчев, а финалът между двата тима беше шести за последните три години, когато те се борят за някакво отличие.

 

Матей Казийски отново беше важна фигура в тима на Тренто, докато Цветан Соколов не получи възможност да се появи в игра.

 

Тренто започна по-добре двубоя и успя да натрупа минимален аванс на първото техническо прекъсване, благодарение на атаките на Османи Хуанторена. Кубинецът продължи успешно да взаимодейства с разпределителя Рафаел и съвсем резонно Итас Диатек поведе с 14:11. Кунео обаче реагира на предизвикателството и успя да заличи пасива си при 16:16, с което мачът навлезе в оспорвани разигравания до 20:20. Световният клубен шампион обаче се възползва от две ключови грешки на противника - Ерван Енгапет бе хванат на блок, а на Вайсман бе отсъдена бъркана топка. Така бе натрупан решаващ аванс от две точки и в последствие Хуанторена затвори гейма при 25:22 - 1:0.

 

Втората част затвърди впечатлението, че играчите на Кунео не са достатъчно концентрирани при завършването на атаките си, защото този път губеха с 5:8 на първия интервал, а Енгапет бе хванат на единична блокада от Хуанторена. През центъра пък Бирарели нямаше никакви проблеми да увеличава актива на световния клубен шампион, докато на моменти взаимодействието между разпределителя на Кунео Никола Гърбич и диагонала Леандро Висото не се получаваше. При 16:9 беше ясно, че Тренто се отправя към увеличаване на преднината си в геймовете, а за съперниците му остана надеждата да търсят обрат и евентуален тайбрек. Казийски и компания се отпуснаха прекалено много в заключителните минути на сета обаче и въпреки че водеха с повече от шест точки, трябваше да треперят накрая, след като Кунео се доближи до 23:20. В крайна сметка с успешна тройна блокада резултатът стана 25:20 и 2:0 за Тренто.

 

Срещата очаквано стана много завързана в третия сет, като Кунео взе крехък аванс в началото, но Итас Диатек успя да обърне до 8:7, благодарение и на ас на Матей Казийски. Някои спорни решения на рефера също наклониха везните в полза на Кунео, с което „зелено-черните" успяха да поведат с 16:13 на второто техническо прекъсване, въпреки активизирането на Ян Щокър за Тренто. След кратката пауза възпитаниците на Радо Стойчев така и не успяха да сепротивопоставят качествено на далеч по-мобилизираните си съперници. Така Кунео намали изоставането си в геймовете след 25:18 и 2:1 за Тренто.

 

Играчите на Радо Стойчев излязоха мобилизирани на полето за решаващия четвърти сет, като напрежението сякаш се оказа прекалено силно за Кунео, защото Леандро Висото и Мастранджело направиха непредизвикани грешки. На първия интервал Итас Диатек водеше с 8:5 и бе видно, че има психологически превес. Постепенно разликата набъбваше в полза на световния клубен шампион и при 19:12 на всеки в залата стана ясно, че двубоят е с ясен завършек. В крайна сметка Тренто затвори гейма при 25:20 и спечели Суперкупата.