Забавиха парите в Лион и за това си продадох колата, призна Владимир Николов

снимка: eurovolley2015.net

Капитанът на националния отбор по волейбол Владимир Николов даде интервю за сутрешния блок на БТВ. Бронзовият медалист от Световното първенство в Япония '06 и Евро 2009 в Турция говори за атентатите в Париж и волейболното си училище, за което се грижи от София и Лион, където в момента живее и играе.

Първият въпрос към капитана на "лъвовете" бе относно неговото волейболно училище, средствата инвестирани в него и бъдещето на децата.

"Аз планове за децата нямам. Те трябва да се забавляват. Да оставят на страна компютрите.

Не мога още да кажа, че някой точно има потенциал, но виждам желание. Виждам радост. Мога да ви предложа ако искате да им направите една обща снимка, да им запишете имената и след 7-8 години да видим кой до къде е стигнал.

Аз инвестирах в Левски парите, които имах в банка, спестените ми пари. Те така или иначе можеха да си заминат, тъй като банката беше онази... въпросната (Корпоративна Търговска Банка)", пошегува се Николов.

След това играчът на френския Лион получи въпрос относно продадената си кола и това, че дава под наем жилището си в България.

"Жилището ми седи празно 10 месеца в годината, за това го давам под наем. Ако мога да изкарам пари от него докато ме няма, защо не?

Автомобилът си го продадох не заради Левски или училището. Просто заплатите в Лион се забавиха за определен период и реших, че мога да се оправя и без автомобил, за това го продадох.

Колкото до това дали един ден ще се върна с моето семейство да живеем в България. Роден съм в София и ако мога да си намеря работа един ден тук, аз ще се върна. Вече 15 години съм гражданин на света, но вих желал отново да живея в България."

Последният въпрос към Владимир Николов бе свързан с атентатите в Париж, при които той бе във френската столица.

"В момента съм сигурен за семейството си във Франция. Аз не искам някои хора да решават дали да ме е страх или не.

Аз бях в Париж по време на атентата. Бяхме си в стаята след вечеря, когато започнахме да чуваме линейки, пожарни. Не знаехме какво става, докато не пуснахме телевизора. После стана ясно, че има атентат.

Интересното е, че моят колега Владимир Иванов и приятелката му са били на Айфеловата кула и не са ги пуснали да слезнат известно време.

Най-важното е, че не бива да позволяваме подобни сцени да ни плашат и да решават как да живеем. На децата не сме им обяснявали много за терористичния акт, защото са малки и не искаме с моята съпруга, те от малки да бъдат стресирани."