Промиване на мозъци на живот и смърт...

Осми ден Цвети Стоянова се бори за живота си в “Пирогов”. Огромна трагедия за целия ни спорт и общество. Тя ще се оправи, ще остане при нас и отново ще ни радва с усмивката си. Други хора обаче никога няма да се оправят, което е жалко за самите тях. Наистина ги съжалявам, поглеждайки ги отстрани. Тези хора живеят в свой си свят. Злокобното е обаче, че в него са оплели десетки, а може би и стотици. През тези осем дни чухме какво ли, прочетохме какви ли не глупости, небивалици, оправдания, обяснения и всякакви мнения. Най-много говореше Илиана Раева. На хората започна да им писва. Осем дни да се оправдаваш, пардон – Великата госпожа (така я нарече бивша гимнастичка) смята, че това са обяснения, е прекалено. Написах го миналата седмица, ще го напиша и днес. Първото официално изявление от федерацията по случая е достатъчно. Но не и вълната, с която заляхте всичко живо в стремежа си да отговорите на всички критики.

Раева, как седем дни не се уморихте да отговаряте на всеки, който ви критикува, а те не бяха никак малко. Журналисти, хора от гимнастическия свят, психолози, дори политици...Ако заемате висок държавнически пост и сте под ударите всеки ден, излиза, че ще се занимавате само да отговаряте на критики. Това не е нормално. Стигнахте до абсолютни абсурди. Наистина ли публикувахте в официалната страница на федерацията във “Фейсбук” мнение на майка, която отговаря на поредната критика? Вие сериозно ли публикувахте мнение на майка? Ако приемем, че страницата във “Фейсбук” е официалният начин да комуникирате с хората – един вид официален сайт, посочете ми един сайт в света, в който има мнение на родител заради някаква критика. Звучи нелепо, нали?! Друг е въпросът, че никой не е длъжен да ви чете във “Фейсбук”. Като една от големите, уважавани и успешни федерации начинът за комуникация и официални изявления до обществеността е съвсем друг.

Раева, през всички тези дни как веднъж не обяснихте какво се случва с Цветелина Стоянова. Направихте го едва в понеделник в една от публикациите си... пак във “Фейсбук”. В нея пишете, че сте говорили с брат и баща й. Ако се погледнете отстрани и видите как търсехте и публикувахте мнение след мнение във ваша полза, а не говорихте по основния проблем с Цветелина, сигурен съм, че сама нямаше да се харесате.

Сега няколко уточнения, които са важни, защото много удобно измествате акцентите в последните дни. Раева, АБСОЛЮТНО никой не напада и критикува националния ансамбъл на България. Смятам, че няма такъв болен мозък, който да е против момичетата. Виж, критиките, които понасяте вие като федерация, са съвсем друго нещо. Защо вкарахте Бубето Казанова в цялата история? Права сте – кръстникът на Цветелина излезе и наговори глупост след глупост, свързани с баща й. Отговорно твърдя, че Бубето е прекрасна и така или иначе ще изчака новия ансамбъл. След думите на кръстника не съм видял някой да продължи да лансира версията, че Бубето е с връзки в ансамбъла и не засужава мястото си в него. Момичето няма абсолютно никаква вина за случилото се и е гадно всичко това, което му се случи.

Твърдите, че един сайт и един вестник искат оставката ви??? Потърсете българските вестници от дата 20 юни (понеделник). Прибрахте се късно и явно не сте запозната, а уж казвате, че сте информирана за всичко. Това, че използвате услужливи журналисти да ви задават идиотски въпроси, не означава, че те са истина. Не се заблуждавайте. Всъщност, сигурен съм, че сте наясно с настроението срещу вас и тези подхвърлени “подкрепи от цял свят” звучат като пир по време на чума. За последно се изложихте днес сутринта. Ако медицината и медицинските понятия са ви далечни, не се изказвайте неподготвена. Цветелина Стоянова е в медикаментозна кома. Не е будна и не лъжете хората. Наистина ли смятате че, ако вие не знаете какво е медикаментозна кома, никой друг не го знае?

Преди няколко дни от Израел посъветвахте да говорим с брата и бащата на Цветелина и защо те мълчат. Опитахте да нападнете и тях, а в последните си изказвания започнахте да сменявате изказа с “тя има прекрасен приятел” и т.н. Не искам да отварям темата с различните мнения и приказки, които наговорихте през тези осем дни. Още по-малко да ви питам отново какво означава “на живот и смърт” и “това е медалът на победата над смъртта”. Извинявайте, но аз тия неща не ги разбирам. Аз искам Цвети да е здрава, да пиша за успехите ви, а не за малоумни решения и кървави медали. Аз животът не го разбирам по този начин. Раева, ако, недай боже, се случи подобна трагедия с друго дете, вероятно някъде в България стават ежедневно подобни неща, убеден съм – вие щяхте да сте първата, която с огромен “пост” във “Фейсбук” щяхте да критикувате, търсите отговорност и съдите. Щяхте да съдите обществото, майките, бащите, учителите и кого ли още не. А сега ние къде да търсим отговорност?

Най-болното в целия случай е промиването на мозъци. Извинявайте, но ситуацията излиза извън контрол. Тези момичета, които снощи видях на летището, не приличаха на себе си. Погледите им блуждаеха някъде в пространството и със сигурност мислят само и единствено за Цвети. Говореха глупост след глупост, на които хората не вярват. Навярно четете какво пишат в социалните мрежи (все натам ви препращам, защото това е начинът за комуникация с Вас). Щом сама казвате, че е имало информация, че вие пишете изявленията от името на момичетата, значи знаете какво мислят за вас. Това с прибирането на телефоните не знам дали е вярно, но, ако е, е меко казано ненормано и не е за момичетата на своето време. Само не разбрах каква е другата гледна точка, която сте представила на момичетата, за да ги убедите на “живот и смърт” да останат в Израел. Защото, недай боже, ако на някой ваш или наш близък се случи нещо, последното, което ще направите вие и ние, е да отидем на мач, турнир или да бягаме в парка. А ще бъдем до него. Не притискайте и не промивайте мозъците на момичетата. Ясно е, че те са толкова потресени, че не са на тоя свят. Не ги убеждавайте в правата вяра, която склонява към...

Всъщност, това дали ще си подадете оставката, или не, въобще не ме интересува. Беше ваше задължение да го направите. В тези осем дни веднъж не чух думите: “да, може би сбъркахме. Може би пропуснахме нещо в стремежа си да се подготвим за европейското и олимпиадата.” Само лъжи, лъжи и оправдания. Игра с човешки съдби, която дано не ви излезе скъпо. Рени, Мише, Цвети и Хриси (Бубе, теб те засегнаха грозно в случая, а ти нямаш никаква вина). НИКОЙ не ви критикува и напада, че сте оставили Цвети. Ако това наистина го мислите, няма надежда. Помислете върху всичко и сами си дайте оценка на случилото се. 

P.s. Колеги, знаете ли определението на думата журналист. От журналиста се очакват професионализъм в предаването на събития, безусловно придържане към истината и журналистическа етика. Снощи на летище София журналисти нямаше. Както една колежка написа съвсем скоро, сменете професията, докато е време.

Стефан Ралчев/Блиц