Данчо Йовчев: Видях публиката и щях да литна

снимка: SPORTA.BG

Три дни след уникалното шоу "Пътят", което Йордан Йовчев подари на България, великият гимнастик говори пред "Стандарт". Направи го по свойски - искрено и човешки. Здраво стъпил на земята въпреки огромната слава, Данчо разкри кой му е помогнал да накара 13 000 да бъдат омагьосани от бенефисния спектакъл и ще сбъдне ли надеждите на публиката подобни програми да се случат и извън столицата.

 

- Данчо, видя се, че българинът е "гладен" за подобен тип спектакли като "Пътят". Ще събереш ли отново приятели, с които да гастролирате и в други наши градове?
- На този етап нямам конкретни планове в тази насока. Доста други неща сега са належащи и трябва да се свършат. Но наистина се видя, че такова шоу се приема страхотно. В този ред на мисли - не се знае - може би в бъдеще ще помислим за нов спектакъл.

 

- Как се събуди на сутринта след бенефиса? Имаше ли нещо по-особено, или денят започна както всеки друг?
- Всъщност не съм лягал. Поканих голяма част от гостите си на рождения ми ден и организирах лек купон в столично заведение.

 

- Кога е по-трудно да сдържиш сълзите - на решаващо състезание или при подобно шоу, когато оценяват хората, а не съдии?
- Разбира се, че на подобно шоу. Причината е ясна - хората. Голям кеф е, щях да литна, когато видях развълнуваната публика. Съдиите, медалите и титлите не са толкова важни, колкото емоцията

 

- Ти си участвал в такива празници в чужбина. "Пътят" доближи ли се до тях, или дори надмина ли ги?
- В много аспекти "Пътят" ги надмина. И най-вече заради великолепната публика. Тя бе над всички други зрители, пред които съм участвал в такива спектакли. Родната публика е компетентна и го доказа. Българите сме номер 1 като публика и това се видя, факт е, а не просто думи.


- Трудно ли се намират спонсори, които да помагат за осъществяването на шоупрограми?
- Няма лесно. Но трябва да кажа, че всички, с които сме осъществили контакт, са помогнали с нещо. Най-вече застрахователно дружество "Виктория" и Корпоративна търговска банка. Те са тези, благодарение на които подарихме магията "Пътят" на българската публика. Така че аз и целият ни екип сме им изключително благодарни. Вече 9 години работя със ЗАД "Виктория", които подпомагат развитието на спорта и на младите гимнастици.

 

- Времената на криза не отказват ли фирмите да ти съдействат?
- Пак казвам, че на мен и хората около мен досега никой не е обръщал гръб - може да е с малко, дори с бартер, но всеки помага. Вярно е, времената са тежки, но ми се иска да не зачеркваме и това, което последното правителство стори за спорта и в частност за гимнастиката. Президентът Плевнелиев например намери време за мен и други големи спортисти и ни награди с орден "Стара планина". Това ни прави щастливи и ни носи положителни емоции в тези смутни времена.

 

- Кои са хората, които бяха до теб и имат най-голяма "вина" бенефисът ти да се превърне в незабравима вечер?
- О, много са. Ние сме един огромен екип, в който всеки прекрасно знае какво да свърши. Вера Маринова-Аткинсън, Калоян Лалев-Кайо, Краси Дунев - всички се справиха блестящо.

 

- Как понасяш славата, която носиш, радва ли те тя или ти тежи?
- Радва ме. Любовта на хората за мен е стимул, който ми даваше сили през цялата кариера. В много моменти се уповавах на нея и тя бе моето облекчение в трудни ситуации. Истината е, че всеки медал е изкаран с много труд и лишения. Когато обаче накрая публиката те дари със своята страст - всичко остава на заден план и лишенията се забравят и избледняват.

 

- Има ли по-голям интерес към гимнастиката, откакто няколко зали из страната бяха реконструирани и обзаведени с нови уреди?
- Има, да. Определено доста деца идват в залите и причината е точно тази, че условията са отлични. Затова казах, че съм благодарен. Добре, че има спонсори като "Виктория", които правят възможно спортът да върви напред.

 

- Скъп спорт ли е гимнастиката, какво е необходимо на едно дете, за да тренира. Освен ентусиазъм, разбира се?
- За да тренираш гимнастика, се иска кураж. Това казвам и всеки ден на децата, които виждам в залата. Щом веднъж са дошли - те вече са шампиони. Остава им да бъдат смели и целенасочени.

 

- Няколко пъти заяви, че мечтата ти е България да има своя нов Данчо Йовчев. Реално ли е това към настоящия момент и кой е най-големият ни талант?
- Дали ще е новият Йовчев, или пък ще е някое момиче - няма значение. Важното е да се работи целенасочено. Ако гимнастиката се превърне в масов спорт - то неминуемо ще изникнат и големи шампиони, които ще носят отличия от световни първенства и олимпиади. Към момента имаме класни треньори, които могат да шлифоват таланти. А деца, които са надраснали възрастта си има доста. То се видя и по време на "Пътят". Така че съм оптимист. Имаме надежди като Велислав Вълчев, Мартин Ангелов, Александър Батинков. Трябва да не се забравя, че и другите страни не спят и работят здраво. Конкуренцията е жестока.

 

- Какви са приоритетите на българската федерация по гимнастика, на която си президент и ръководиш в дует с Краси Дунев?
- Към момента е сложно да формулирам точни приоритети. На дневен ред сега е Европейското за мъже и жени, както и за младежи и девойки през 2014-а в Пловдив. Предстоят плащания към международната федерация. Един такъв форум струва минимум 400 000 лева. Целта е да ги осигурим, за да не се провалим. Надявам се, че строежът на новата многофункционална зала под тепетата ще завърши по план през лятото. Уверен съм, че ще се справим и ще бъдем изрядни домакини.