Хейтърството - спорт №1 у нас! Кобрата си показа главата от казана, но бързо го натопихме

В последните няколко дни най-обсъжданата спортна тема у нас бе боксовата. Дори вечното дерби между Левски и ЦСКА мина междудругото покрай двубоите на Кубрат Пулев с Кевин Джонсън и този между Антъни Джошуа с Владимир Кличко и отзвукът, който те предизвикаха. 

Типично по български - медии, фенове и специалисти се надпреварваха да обясняват колко слаб бил американският съперник на Кобрата. Как бил в зенита на кариерата си и пристигнал в София, само за да прибере тлъст хонорар, без да има за цел да се опъне на нашия боксьор. 

Дори така да е, защо винаги трябва да изливаме кофи с помии върху хората, които постигат нещо? Защо хейтърството се е превърнало в национален спорт? Все въпроси, които нямат логичен отговор.

Що-годе ми е ясно защо в голямата си част фейсбук потребителите се състезаваха кой да публикува по-очернящ статус за Кубрат Пулев след мача му в "Арена Армеец". Но ми е непонятно защо колеги журналисти пригласяха в хора...? Всъщност май защото така е по-лесничко. 

Никой не отбеляза факта, че организацията в залата бе перфектна, че шоуто бе на световно ниво. Никой не се трогна, че мощна промоутърска компания, каквато е "Зауерланд" жертва не малко пари и имидж, само и само да зарадва родния фен със спектакъл. Хората спокойно можеха да направят мача в Германия и да спечелят доста повече от билети и реклама. 

Но-най интересното е защо плюем по Кубрат, а и по брат му Тервел. Сякаш останалите спортисти у нас са цъфнали и вързали. Във футбола забравихме отдвана, що е той голям форум, в първенството ни класата спада с всеки сезон, а зрителите се отдръпват. Във волейбола гърми скандал след скандал, Данчо Лазаров и компания си правят каквото искат, а братя Братоеви си позволяват да се дръвчат на човека, който дава парите за развитието на спорта в Добрич. Баскетбола пък е срамно да го споменаваме дори. Там в сравнение със съседните нам страни - той е на училищно ниво. Близнаците Иванови отсвириха баскет национала, както Казийски волейболния и Бербатов футболния. Цвети Пиронкова яде пердах от тотални анонимнички, Гришо напоследък - също. В леката атлетика не се виждат нови таланти. Силовите спортове у нас са по-скоро опитни лаборатории за допинг изпитания и т н. Няма бази, люпилните за герои, каквито бяха спортните училища западат.

В този ред на мисли е някак странно да се нахвърляме точно върху Кубрат Пулев. Нека се знае, че софиянецът има 25 победи от 26 битки. При загубата му от Кличко имаше и форсмажорни обстоятелства, но това е друга тема.

В действителност Кобрата се би през декември и сега в края на април срещу неподготвени и немотивирани опоненти. Всеки, който малко разбира от бокс обаче е наясно, че това е стандартна практика по целия свят. По този начин Кубрат поддържа форма и ще е в по-добра кондиция, когато дойде време за голям мач. А такъв на хоризонта се задава в края на 2017 или началото на 2018. Елементарно е да се отвори статистиката и да се види, че половината срещи на всяка боксова легенда са срещу слаби противници. Факт.

Грозно е да бъде нападан човек, който е доказал своята обич и патриотизъм към България. Кобрата тренира в Германия, но не забравя откъде е тръгнал. Видно за всички е каква страхотна боксова зала построиха с брат му в столицата. Идете и вижте колко деца и юноши ходят там и ще се засрамите от храчките по адрес на Пулеви. За разлика от доста други спортисти - Кубрат никога не си е позволявал да отправя критики към българските запалянковци. Не го стори и онзи ден, когато "Арена Армеец" бе наполовина празна. Няма и да го стори, макар че има основания.

Кобрата е сред топ спортистите в своята област - профи бокса. А свръхтежката му категория е сред най-гледаните и интересни събития по целия свят. Вярно е, че няма особени шансове на ринга срещу Кличко, Джошуа или Фюри. Това е истината. Но също така е вярно, че милата ни татковина е прашинка в сравнение с нациите, откъдето произлизат легендарните боксьори. Става дума за САЩ, Великобритания, Русия и Украйна. 

Боксът отдавна е машина за пари. За много пари. В него е почти невъзможно да пробие представител на малка нация, защото това би било нерентабилно за промоутъри и рекламодатели. Ето защо свършеното дотук от Кубрат Пулев е достойно за уважение и аплодисменти. А не за нападки и "остроумни" статии на негов гръб.

Сигурен съм, че всички помните как са ви побивали тръпки от гордост в дните и миговете преди Кобрата да стъпи на ринга срещу Владимир Кличко. Изведнъж обаче той се озова нокаутиран на пода, а после изрече паметното: "Българите не се предаваме и продължаваме напред". Да, той продължи напред и върви по пътя си с гордо вдигната глава. Ние всички около него обаче крачим назад и си го придърпваме и принизяваме с нас. Защото до казана с българите в ада няма нужда от дявол. Нокаутът, който фенове и журналисти нанесоха на Кубрат е много по-тежък от този, който му причини Кличко.

Така че - ще си киснем в казана заедно.

Стефан Марков, Sporta.bg