Други отбори от Купа на България
< избери >
Отбор
Покажи

Локомотив Сф

Локомотив Сф
ПФК Локомотив (София)
1929 г.
Николай Гигов
София 1231, бул."Рожен" 23
Телефон: (02) 837-84-79
Факс: (02) 936-03-41
www.lokomotivsofia.bg
Локомотив Сф
капацитет: 22 000
местоположение: София, България

ИСТОРИЯ

 

Отборът на Локомотив (тогава ЖСК) е основан на 2 Септември, 1929г. Един месец по-късно играе на игрище "Юнак" и първият си мач срещу съгражданите си от "Зора". Първите футболисти, които поставят началото на футбола в ЖСК са: Г. Златнотенджеров - вратар, Д. Янков - ляв защитник(капитан на отбора), Т. Станчев - десен защитник, А.Танев - десен полузащитник, П. Петров - дясно крило, П. Върбанов - дясна свръзка, Н. Гелов - център-нападател, Д. Христов - лява свръзка, М. Шишков - ляво крило, резервни играчи Н. Юскюселиев (вратар), Р. Ненков, А. Тухов, Н. Сенигерски.


През есента на същата година кубът е приет за член на БНСФ и ЖСК започва да участва в различни областни състезания. През 1931/32г. е член на Трета софийска дивизия. Екипите - черни гащета и черни фланелки с традиционното бяло железничарско крило на тях. Следва представяне с променливи успехи в Трета и Втора софийски дивизии.


През 1935/36г. ЖСК е първенец на Трета дивизия с незапомнен актив - без загуба или равен мач и без допуснат гол във вратата на Славчо Виденов (Чоте). Головата разлика е 22:0. На следващата година железничарите дублират успеха си и във Втора дивизия, пак без допуснат гол. Треньор по това време е Ст. Чумпалов - той е и първият треньор в историята на железничарите.


Първата си международна среща ЖСК играе в Земун, Югославия срещу местния "Митеч" на електрическо осветление. Митеч повежда с 4:0, но софиянци успяват на изравнят резултата.


През сезона 1937/38г. железничарите са на второ място във Втора дивизия и предстоят квалификации за влизане в националната дивизия. Отборът по това време има отличен състав и двама от играчите му са и в националния отбор на България - Ст. Недялков и Сл. Виденов.В квалификациите са преодолени отборите на Атлетик (Дупница) с 1:0, Бенковски (Пазарджик) с 5:0 и Левски (Бургас) със 7:0. Финалната среща, играна на 3 септември 1939г. в София, донася още една победа - 7:2 срещу Хаджи Славчев (Павликени). Така се сбъдва една мечта - ЖСК да се нареди сред първите десет отбора в страната.


Дебютът на железничарите сред майсторите е успешен - като гост побеждават варненския Тича. В края на първенството претендентите за титлата са трима - Левски, Славия и ЖСК. РЕШИТЕЛНА СЕ ОКАЗВА ПОСЛЕДНАТА СРЕЩА МЕЖДУ ЛЕВСКИ И ЖСК. ПРИ ПОБЕДА ИЛИ РАВЕНСТВО ПЪРВЕНЕЦ СТАВА ЛЕВСКИ. МАЧЪТ ПРЕМИНАВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДРАМАТИЧНО. СЕДЕМ МИНУТИ ПРЕДИ НЕГОВИЯ КРАЙ ЛЕВСКАРИТЕ ВОДЯТ С 1:0 И ВЕЧЕ СЕ ВИЖДАТ ПОБЕДИТЕЛИ, НО ЗА ТЕЗИ СЕДЕМ МИНУТИ ЖСК, МАКАР И С ЧОВЕК ПО-МАЛКО (КОНТУЗЕН Е ТЕЖКО КАПИТАНЪТ С. НЕДЯЛКОВ) УСПЯВА ДА ОТБЕЛЕЖИ 3 ГОЛА - ЧРЕЗ А.МИЛУШЕВ, Г.МАНОЛОВ И К.МИЛЕВ И ДА СПЕЧЕЛИ ПЪРВАТА ТИТЛА В ИСТОРИЯТА СИ.


Ето и имената на победителите: Сл. Виденов, К. Костов, Д. Маринов, С. Недялков (капитан), Ст. Ангелов, Ст. Драганов, П. Георгиев, Ас. Милушев, Зл. Тодоров, Кр. Милев, Сп. Стоянов, Г. Манолов, В. Спиридонов, Й. Баев, Й. Кръстев, Г. Въжеров, Л. Хранов, Малинов, Кирков, Иванов.


През следващата година отбора отново се представя прекрасно и завършва втори.


След края на Втората световна война ЖСК е преименуван на Локомотив. В този шампионат футболистите му се представят отново отлично и достигат до финал срещу софийския Спортист.


Двата мача се играят на 30 септември и 7 октомври 1945г. на препълнения стадион Юнак. В първата среща локомотивци вземат добър аванс - 3:1 (с голове на В.Йорданов, Г.Василев и К.Милев). Вторият мач завършва наравно 1:1 с гол на Вучко Йорданов.


Състава на победителите е: С.Костов, С.Орманджиев, С.Недялков (капитан), С.Ангелов, Х.Серафимов, Л.Христов, А.Дръндаров, П.Георгиев, А.Милушев, Г.Василев, К.Милев, В.Йорданов, Г.Манолов, Н.Делев, Б.Каменов, А.Атанасов, Й.Александров. По това време отборът няма титулярен треньор - състава е определян от Стою Недялков.


През следващите две години "червено-черните" завършват като вицешампиони, а през 1948г. печелят и купата на страната. По това време седем от титулярите в националния отбор са били от Локомотив Софи.


Преди идването на талантливото поколение на треньора Георги Берков можем на отбележим спечелването на купата през 1953г, както и второто място в шампионата през 1957г. Берков подготвя отбор които след няколкогодишно прекъсване печели за трети път титлата на България през 1964г. Играчите спечелили златните медали са: И.Деянов, Ц.Лалов, В.Методиев, И.Димитров (капитан), Т.Велев, А.Чачевски, Х.Лазаров, Д.Пенев, И.Коцев, Д.Драгомиров, Г.Панов, М.Пенев, В.Василев, Н.Костов, С.Дебърски, Г.Манолов, Б.Ботев и Д.Милушев.


След спечелването на титлата отборът на Локомотив дебютира и в турнира на КЕШ с голяма отговорност. Жребият му определя за съперник реномирания отбор на Малмьо (Швеция). Локомотив печели фантастична победа с 8:3 като пет от тези голове са дело на Никола Котков.


След това следват спечелване на сребърни и бронзови медали в първенството и най-черните години в историята на Локомотив - обединяването със Славия.


С това обединение е нарушена грубо традицията на Локомотив, която е градена с десетилетия. Обединеният отбор получава името ЖСК-Славия, играе мачовете си на техния стадион, продължава първенството с актива на Славия, ръководството му е от слависти и от състезателите само трима са от бившият Локомотив.


След възродяваното на Локомотив започна израстването на поредното талантливо поколение което за пореден път печели титлата през 1978г.


С фланелката на шампиона играеха: Горанов, Донев, Еленков, Стефанов, Костов, Димитров, Бонев, Желев, Стойков, Арсов, Спасов, Колев, Соколов, Величков, Михайлов(капитан), Здравков, Трайков, Свиленов, Манолов.Треньор - Васил Методиев.


Сезонът 1979/80 е свързан с най-големият международен успех на Локомотив. В турнирът за купата на УЕФА отборът стига до четвъртфинал. Последователно са отстранени отборите на Ференцварош, Монако (с пет гола на Начко Михайлов !!!)и Динамо Киев.


През осемдесетте години Локомотив записва и други участия в европейските клубните турнири а през 1982г. печели купата на България.

В началото на деветдесетте клубовете в страната се обособиха като самостоятелни клубове - така беше и с Локомотив София. В този период отборът става вицешампион и печели купата на страната през 1995г. На следващата година Локомотив завършва трети.

 

Следват няколко години на колебливо представяне, докато през сезон 2005/06г. отборът отново си извоюва право на участие в евро турнирите. В турнира за Купата на УЕФА "железничарите" се представят много добре, след като напускат борбата не победени, след сблъсъци с Македония Гьорче Петров, Бней Йехуда и холандския гранд Фейенорд.

 

Година по-късно те отново са на европейската сцена и отново се представят достойно, след като отстраняват Оцелул Галац и са само на един гол от достигането до продължения в битката с френския Рен. През 2008 Локомотив за трети пореден път взима участие в турнира за Купата на УЕФА, но този път не успява да защити представнянето си от предните два сезона и отпада още на старта от сръбския Борац Чачак.

 

През лятото на 2011 година Локомотив се завръща в Европа и успява да отстрани, макар и драматично, Металург Скопие и е на крачка да се поздрави с успех над полския Шльонск, като българите са елиминирани след изпълнение на дузпи. Целият сезон 2011/2012 е слаб за Локомотив, като тимът за първи път от години завършва в долната част на таблицата и е замесен в борбата за оцеляване.

 

Това се повтаря и година по-късно, когато "железничарите" се спасяват от изпадане по изключително драматичен, а за някои и съмнителен начин. Два кръга преди края те се нуждаят от задължителни победи над два от лидерите - Литекс и ЦСКА, както и да се надяват Ботев (Враца) да не спечели своите два мача. В крайна сметка сценарият се развива по желанието на "червено-черните" и те оцеляват за сметка именно на врачани с еднакви точки - по 31, но по-добри показатели в директните мачове.

 

Сезон 2013/2014 обаче също започва лошо за столичани и след две загуби и равен на старта, наставникът Емил Велев е заменен от Стефан Генов.

 

 

 

 

УЧАСТИЯ В ПЪРВЕНСТВАТА НА БЪЛГАРИЯ

 

1930/31, 1931/32, 1935/36 - Трета софийска дивизия,

1932/33, 1933/34, 1934/35, 1936/37 - Втора софийска дивизия,

1937/38, 1938/39 - Първа софийска дивизия,

1939/40 - Национална дивизия. След създаването на "А" група е постоянен неин член, с изключение на сезон 1950/51 когато Локомотив играе в "Б" група.

 

УСПЕХИ

 

Шампион - (4) 1940, 1945, 1964, 1978

Вицешампион - (6) 1941, 1946, 1947, 1957, 1965, 1995

Бронзов медалист - (9) 1949, 1952, 1954, 1966, 1968, 1979, 1996, 2007, 2008

Носител на купата на България - (4) 1948, 1953, 1982, 1995

Носител на КСА - (3) 1948, 1953, 1982

Финалист за КСА - (3) 1975, 1977, 1986

Четвъртфиналист за купата на УЕФА - (1) 1980

Европейски железничарски шампион - (2) 1961, 1963

Балкански клубен шампион - (1) 1973

Носител на железничарската купа на България - (8) 1935, 1941, 1942, 1943, 1946, 1954, 1956, 1957

 

www.lokomotivsofia.bg