Стоичков - специалният гост на Специалния

снимка: chelseafc.com

Казват, че англичаните са консервативни дори в разбиранията си за футболните звезди.

Да, Лео Меси е страхотен, но не е играл във Висшата им лига...

Да, Пеле и Марадона... Но Шиърър държи рекордите по голове в първенството, Руни е номер едно за националния - това са техните звезди.

Христо Стоичков не успя да играе в Англия навремето, когато и „Нюкасъл”, и „Манчестър Юнайтед” са го искали. Но неговата държава определено не е Англия, както сам обича да казва. Което обаче не пречи появата му по улиците на Лондон да е почти толкова гръмотевична, колкото ако го видят на тротоара в Барселона, Маями или Мексико сити.

Или например... в София.

Да не говорим, че в градчето Кобам, което за английските и лондонските аристократични разбирания е направо „на майната си“, Стоичков е лице от новините.

Кавалера на „Златната топка” влезе в базата на „Челси” по-скоро като претендент за приз „Кавалер на „Златния микрофон” - с уговорка за разговор на четири очи и интервю с Жозе Моуриньо. Най-добрият треньор в света не може да откаже на приятел, а и телевизията „Унивижън” идва с репутация и аура на една от водещите в света.

Център нападател в нейния тим е Стоичков, вече далеч от новобранец в занаята. Опитен, подготвен и с безукорно поведение пред камерата, Камата прави „показно” на Жозе и хората от „Челси”. Два дни в базата им едва стигат и те да си свършат работата на медийния фронт - Христо дава интервю за клубното списание, за официалната програма на домакински мач, както и за тв канала на клуба, като там уговорените „10 минути, мистър Стоичков”, стават поне 25...

Така де - работата се съчетава с... работа. И „Унивижън” потрива ръце от мегаинтервюта с Моуриньо, Диего Коща, Сеск Фабрегас и Радамел Фалкао, взети от „Златната топка”. А медийната армия на „Челси” пък има материал с една от мегазвездите на футбола за последните 3 десетилетия, паднал като от небето - Стоичков сам влезе в „устата на лъва” в Кобам.

Освен това се оказва, че около Жозе е изградена мрежа от „агенти”, срещали българската осмица не веднъж по терените, пълни с уважение към „булгаро феномено“.

„Христо, в страхотна форма си”, казва Джон Тери, който изскача от съблекалнята преди тренировката и идва в стаята за медии. Не се познават отпреди. Просто капитанът на английския шампион е гледал мачовете на Стоичков в Щатите и из терените на Шампионска лига, когато „Челси” само мечтаеше за нея.

„Как е в Маями?”, пита Тери.

„Страхотен живот - отвръща с усмивка Камата. - Риболов, плаж, бира и никакви журналисти наоколо!” Двамата се смеят, но шегата си е направо основа на сериозен разговор. Тери вади някъде из под екипа си мобилен телефон и разменя номера с госта. Кой знае, догодина може да грейне в новия тим на Дейвид Бекъм, позициониран именно в Маями.

Щабът на Жозе се изсипва вкупом в стаята и се почват шеги на испански. „Добре, че никога не си ми вкарвал гол”, казва фитнес треньорът Силвиньо Лоуро, някога пазил на „Витория” (Сетубал), „Порто” и „Бенфика”. И сочи закачливо с пръст Стоичков, който се смее. Статистиката сочи друго - българинът му е вкарвал точно 3 пъти - по веднъж на трите споменати негови отбора...

Руи Фария, винаги сериозният помощник на Жозе, си спомня кошмарни мачове за „Порто” (където е бил част от щаба на Боби Робсън), в които Камата пронизва два пъти в първите 30 минути португалците на полуфинал за Купата на шампионите. „Още ли си толкова бърз?”, изстрелва към българина. „В голфа и риболова не е нужна бързина“, отвръща Камата.

Отвън, на тревата на едно от тренировъчните игрища, се появява Пауло Ферейра. Помните ли го? Онзи десен бек, когото Моу прегръщаше като свой син след триумфа с „Порто” през 2004-а в Шампионската лига. А седмици по-късно купи за 20 милиона паунда в „Челси”, където се премести да работи.

Оказва се, че Ферейра е треньор на една от младежките формации в Кобам. Не се познава лично със Стоичков, но това няма значение. Идва, поздравява го и го прегръща - „Та той е легенда!”, обяснява ни португалецът.

Най-трогателната среща е със Специалния. Неговият специален гост от Маями го изчаква на тревата, а Моу пристига и започват прегръдки. Близо 10 минути двамата говорят встрани от камери, микрофони и журналисти.

„Няма да забравя как ме приехте в „Барселона”, а аз бях никой - казва Моуриньо. - Запознахме се, когато Боби Робсън ме натовари да преговарям с теб да се върнеш от „Парма”, а когато дойде в града да подписваш, направо онемях - нямаше човек на улицата, който да не те спря за да ти се порадва.”

Официалната част е минала, щабът се е изредил да си бъбри с госта. Идват играчите.

Сеск Фабрегас се снима след интервюто с Христо и след 4 минути снимката е в профила му в инстаграм. „С една истинска легенда”, пише халфът. Двамата се знаят от „Барса”, където Стоичков бе треньор на нападателите за кратко. А и Сеск е израснал с успехите на дриймтима на Кройф...

Диего Коща прегръща Камата и му казва: „Как си, мистер” - обръщение, запазено в испанския футбол за „твоя” треньор. Да, Стоичков е човекът, дал дебют на огнения нападател в „Селта” преди много години. Днес Коща е гореща тема из целия свят, а тогава е бил един 17-годишен младок, който е прохождал във футбола.

Радамел Фалкао, видимо загубил самочувствие след тежките контузии и още по-тежкия период в „Манчестър Юнайтед”, идва последен за неговото интервю. „Ти си звезда, вдигай главата”, окуражава го Христо. Следва усмивка и прегръдка. Колумбиецът също не пропуска да се снима със „Златната топка”.

За четири дни в Лондон, извън работната атмосфера и хората от „Челси”, Стоичков не направи повече от 40 метра пеш, без да бъде разпознат.

В хотела го изненадва първо пиколото, който е българин. „Може ли снимка с най-големия”, е въпрос, който е задаван над 10 000 пъти на най-известният наш сънародник по света.

От такси край Уестминстър мургав тип крещи „Стойков, Стойков”. Таксито спира, а четирима младежи с леко съмнителен вид настигат крачещия по тротоара българин. От Хондурас са.

Сърбин, чех и поне десетима испанци спират и заговарят познатото лице от новините за половинчасовата му разходка край Темза. Има и няколко българи, за които снимката с мобилния телефон е задължителна. Вярно е, че Англия отдавна не е само английска и Лондон е Вавилон с население от всяка точка на планетата. Но поне един мит е рухнал - британците разпознават легендите не само когато са творили чудеса по терените на техния Остров.

Владимир Памуков, Динко Гоцев/Вестник "Труд"