Димитър Пенев за ЦСКА, САЩ '94 и пропуснатите успехи

След 3 дни една от емблемите на българския спорт Димитър Пенев навършва 70 години. На неговата звезда на славата, докато свят светува, ще пише ЧЕТВЪРТИ В СВЕТА. Легендарният футболист и треньор се съгласи да отдели за интервю пред „Труд“ точно време за един футболен мач - 90 минути. Ето какво каза Стратега.

- Остават три дни до юбилея. Как се чувствате, г-н Пенев?

- Слава Богу, добре съм. Напрежение като в цялата страна, като в любимия ЦСКА. Аз не съм от друга планета. И на мен ми е напрегнато.

Да успокоим топката за старт. Какво не направихте след толкова успехи в живота?

Две са нещата, които вие наричате големи успехи, но мен много ме боли. Като футболист не успях да играя финал за КЕШ с ЦСКА срещу „Селтик“. Три полуфинални мача изиграхме срещу „Интер“.

Бяхме толкова равностойни. Шансът все беше на страната на италианците. В първия двубой играхме с 10 души цяло полувреме. Във втория бяха контузени Петър Жеков и Димитър Якимов.

Съдията ни отмени чист гол на Никола Цанев. В третия мач Капелини вкара след наша грешка в защитата още в петата минута. Веднага имахме шанс да отвърнем на удара. Но тази работа не става като в телевизията - да въртят повторения. И досега говорят как „Интер“ ни е купил автобуса заради победа.

Глупости! Месец по-рано двама шофьори и нашият международник Дечо Нанов пътуваха за Испания и го докараха. И вторият случай е на световното в Щатите. Отново италианци ни сложиха прът. Няма да забравя как по онова време всички спорни положения се даваха на таблото. Но ръката на Алесандро Костакурта остана скрита.

Не искам да деля двата полуфинала. Еднакви са и до днес ме боли, че ЦСКА и България можеше дори да станат шампиони.

- Наистина ли го мислите?

- Не помните ли какво каза баба Ванга за световното - че вижда два отбора с буквата Б на финала. Не беше предвидила само онзи френски съдия Киню.

- Преди точно 21 години и няколко часа победихме Германия на четвъртфинал. Колко пъти сте гледали този мач?

- Няма защо да го гледам. Той ми е записан вече 21 години в главата. Да го гледат младите. И дано аз ги видя един ден на четвъртфинал на световно.

- Какъв беше Димитър Пенев през 1994-та и какъв е днес?

- Не съм се променил много (смее се). Родителите ме възпитаха на най-важните неща - не лъжи, не кради, помагай. Сравнението трябва да е глобално. През 1994-а се мерихме с Германия и Италия, а днес повече ни свързват с Далечния изток. Гледал съм кадри как българи заедно празнуват победите ни в Щатите. През нощта, на площада пред НДК. Труден бе животът, но се обединихме. И това ни даде сили да победим Франция, да се класираме за световното, да бием Германия и Аржентина. Мечтая да го видя отново. Познати и непознати да си казваме „Добър ден“. Да бъдем народ.

- Защо като футболист не успяхте на мондиал, както го сторихте като треньор?

- България имаше страхотни футболисти и тогава. Бяхме голям отбор, но играхме и срещу страхотни съперници. Какво да кажем за Унгария, Бразилия, Португалия... На мондиала в Мексико през 70-а се направиха много грешки преди старта. Преди турнира на всички отбори бяха направени функционални изследвания и България беше на пето място! Но едно е да тренираш на Белмекен и после да отидеш в горещината. За една седмица нашите организми загубиха всичко, което бяха натрупали. Обезводнихме се, а това се оказа безкрайно важно. В Мексико бяхме като 80-годишни мъже в жегата. За разлика от нас бившият СССР не се качи на Белмекен и бе сред първите шест. Спазваха нормите. Нашият лекар знаеше какво трябва да се направи, но нямаше права да го наложи.

- Сега или преди е по-трудно да се направи пробив на световно?

- Увеличи се географията на силните национални отбори. През последните години много напред излязоха държави, които по наше време въобще не ги споменавахме. Не говоря само за футбол, а и за другите спортове. Светът се развива и може би сега силите са по-изравнени.

- Как ще отпразнувате юбилея?

- В неделя ще съм само с най-близките роднини. Малцина знаят, но преди месец станах прадядо. Имам си правнучка, да е жива и здрава. Този ден е за семейството. На следващия ще направя банкет за журналистите, а в в сряда на „Българска армия“ ще дойдат всички останали. Искам да се съберат шефовете на фенклубовете на ЦСКА. Да си поговорим за нашия клуб, който трябва да се върне на мястото си.

- Очаквахте ли, че на 70-ия ви юбилей ЦСКА ще е аматьорски клуб?

- Никога не съм го мислил. Но след като не е водена правилна политика, това се случи. ЦСКА не изпадна заради своите футболисти и треньори, а заради ръководствата. Клубът е бизнес и трябва да си внимателен, за да печелиш. Не е оправдание, че са много чужденците. Но аз винаги съм бил за повече българи. Не само футболът ни е препълнен с чужденци. Отивам на пазара и там само такива. Яд ме е, че идват някакви хора, които не са чували какво е ЦСКА. Един играе с 27-и номер, друг с 99-и. Когато отиваш в някой отбор, първо се поинтересувай какъв е той. Нито са чували за Жеков, нито за Божков, нито за Гацо Панайотов или Симулията. Мъчно ми е от това...

- Кой е виновен за събитията в клуба?

- Всички, които са управлявали в последните години. Няма да мерим кой е виновен един процент, кой два или кой пет. Държавата влезе в Европа и вървим напред, а във футбола останахме последни.

- Шанс за възраждане или трагедия е участието на ЦСКА във „В” група?

- Животът ме е научил, че има лоши етапи. Не е като едно време, когато ти се счупи лопатата и помолиш комшията да ти даде неговата, за да си свършиш работата. Дано ЦСКА развие сега своята школа, за да не гледаме как играчите ни подсилват конкуренцията.

- Попитаха ли ви за мнение по време на дебатите какво трябва да се случи с ЦСКА?

- Нито веднъж. Най-обидно ми беше, че са ме махнали като почетен президент, защото не съм бил заверен по документ там някъде си. Димитър Пенев е почетен президент вечно. Нека да питат Франц Бекенбауер в „Байерн“ къде е заверен. Но... ние сме в България, а той е в Германия. Това е положението.

- Помните ли как дойдохте в ЦСКА?

. Като доброволец с разрешение на родителите ми. През 1964 година станах шампион с „Локомотив“ (Сф) и получих разрешение от висшия партиец тогава Пенчо Кубадински да сменя отбора. В „Локо“ бях станал титуляр и исках да се развивам. Там мина детството ми. Всеки ден ходих пеша по шест километра, минавах покрай ТЕЦ „Сталин“. И сега, когато се прибирам с колата към Мировяне, пак по същия път карам. Мъчно ми е за „Локо“. Спечелихме една титла, станахме железничарски шампион с победа 2:0 над „Локомотив“ (Москва). До ден днешен се прегръщам с моите приятели от отбора.

- И сега и ЦСКА, и „Локо“ (Сф) тръгват по „села и паланки“...

- Минал съм по всички. Какво ли не съм видял. Когато бихме „Левски“ за финала за купата през 1985 година, на другия ден се събудихме като „Средец“ и „Витоша“. Тогава вече работих в Кувейт и бях на трибуните. Три дни по-късно ме поканиха да стана треньор на ЦСКА. Това е най-големият трамплин в кариерата ми.

- Как спряхте с футбола?

- Спряха ме. Една сутрин дойде един началник в ЦСКА, на когото няма да споменавам името, и каза: „Бат' Пенчо, трябва да почиваш вече. Започваш 33-тата година.“ След седмица мой близък приятел Добри Добрев ме покани в „Димитровград“. Там бях треньор две години.

- През 2017-а мачът за суперкупата на Европа ще е в Скопие, а ние нямаме нито един добър стадион. Вашите отбори ЦСКА и „Локо“ са при аматьорите. Националният отбор се мъчи с Малта. Кой е виновен, че футболът не се развива?

- Нека всички, които се занимават с футбол, да отговорят. Нека не бъркаме политиката. Ако футболът се развива правилно, държавата ще помогне. У нас има хиляди програми и никакви успехи.

- Да се върнем на юбилея. Кои са най-важните моменти от живота ви?

- Не ги деля. Титлата с „Локо“, после с ЦСКА, два пъти станах футболист на годината и накрая ме избраха за Треньор №1 на двайсети век. Това е мнението на вас, журналистите. Благодаря ви.

- Кой е най-добрият съотборник, който сте имали?

И тях не деля. Ако кажа имена и утре се видим, един ще иска да го черпя бира, друг водка, трети - вино...

- А кой е най-добрият футболист, който сте имали в треньорската кариера?

- Пак ме провокирате. Най-трудният ми етап беше в „Средец“. Някои фенове и капацитети мислеха, че имам специално отношение към Ицо, Любо и Емо. Може единият да ми е роднина, но когато излезе на терена и там не играе, аз не мога да го покрия. За място се воюва в тренировки.

- Съгласен ли сте, че България няма достатъчно добре подготвени треньори?

- По дипломи имаме хиляди. Но почти всички друг занаят работят... Завършват треньорската школа, но не искат да започнат отдолу. Търсят парите. Треньорската професия се развива бавно.

- Какво е най-важното в треньорския занаят?

- Да обединиш различни характери, фамилии, симпатии. Треньорът е диригентът. Той е баща и приятел. Когато смесиш бензин с нафта, колата не върви. Така е при футбола, когато не се справиш.

- На почивката на мача с Германия оставихте Балъков и Стоичков сами да се разберат, затворени в стая. Бихте ли направили същото с Любо Пенев, Йордан Лечков и Емил Костадинов днес?

- Винаги. Онзи ден се видях с Данчо, беше с племенника си. Аз бих ги оставил тримата сами в музея сред купите. Да си спомнят, защото и те са ги печелили.

- Как ще прекарате 13 юли, първия ден след празника?

- Още един ден, в който ще чакам да видя в каква посока ще тръгне ЦСКА. В семейството ще гледам малките, защото се увеличават. На 13-и ще бъда свеж. Ще се чудя как така бързо са минали 70 години. И ще приемам още поздравления. Моята блага душа ще иска да почерпи още приятели, познавам се.

- Имате ли още мишени пред вас?

- Най-важното е да съм жив и здрав. Да поддържам правата линия, която съм градил. Щеше ми се да има една школа с името Димитър Пенев. Искам да видя обединен ЦСКА, да видя европейски мачове и „червени“ фенове да им се радват като навремето.