Как Андреа Пирло се съгласи да премине в Реал

снимка: Guliver/Getty Images

Андреа Пирло пред сензационен трансфер в отбора на Реал Мадрид, спечелил току що Световното по футбол с отбора на Италия. Асът на Милан и Ювентус разкрива истината за случилото се през 2006 година. Звездата на Италия говори за трансферите си и любовта към футбола в издадената автобиография.

Насладете се на малка част извадка от книгата на италианеца.

Лятото на 2006 година, току що спечелихме световната купа и аз съм опиянен от живота. Излязох с колелото си по малките пусти улички на Форте дей Марми, за да се разходя и насладя на гледката. Когато ме видеха, хората ме потупваха по гърба.

Може би си мислеха, че победата над Франция ме е направила безкрайно щастлив, но имаше нещо друго, което те не знаеха. Липсваше им важна част от информацията, с която разполагах: бях играч на Мадрид, а не на Милан. В сърцето и в душата си бях играч на Реал. Беше ми предложен 5-годишен договор и извънземна заплата.

Изглежда някои играчи от Милан се бяха озовали в трудно положение – или поне такива бяха слуховете тогава. Скандалът Калчополи бе сред най-дискутираните теми в Италия. Пред него бе само победата на Италия над Франция след изпълнение на дузпи.

Първо говориха, че ще изпаднем в Серия Б, а след няколко дена, че ще получим наказание от 15 точки. Историите продължаваха с отнемането на купи и изтриването на успехите ни от книгите с рекорди. След известно време взе да ми струва, че не Марк Дейвид Чапман уби Джон Ленън, а някой от директорите на Милан.

Новините и слуховете се нижеха бавно и мудно. Никой нямаше идея какво ще стане с Милан, най-малкото аз. Бях сигурен само в едно нещо: Никога нямаше да отида в Серия Б. Ако трябваше да си замина, поне нямаше да е като предател. Нямаше начин да плащам за чуждите грешки, ако се окажеше нещо подобно.

Треньорът на Реал Фабио Капело ми се обади. След това последва позвъняване и от спортния директор Франко Балдини. Всички искаха да говорят с мен. Свързах се с агента си Тулио Тинти, за да разбера какво мисли Милан по въпроса.

Малко след това бях в Миланело. За да се класираме за Шампионска лига, трябваше да играем квалификация с Цървена звезда (Белград). Тулио ми каза: „Изчакай. Нека говоря с Реал. Ако искаш да се махнеш от Форте дей Марми, върни се у дома в Бреша. Дръж си телефона включен и ще получиш телефонно обаждане“.

Малко след като го каза и телефонът започна да звъни. Нострадамус е като аматьор пред нашия Тулио.

„Здравей, Андреа, Фабио Капело е. Един от най-известните треньори в света.“

„Здравей, тренер. Как си?“

„Чудесно, предполагам ти си още по-добре. Ела при нас. Току що подписахме с Емерсон от Ювентус и се нуждаем от теб в средата на терена, за да играеш до него“.

„Добре тогава.“

Той не се нуждаеше от много време, за да ме убеди. Може би по-малко от минута. Вече бях видял и договора. Агента ми го проучи доста внимателно преди да го изпрати в Мадрид.

„Андреа, действаме.“

„Много се радвам, Тулио.“

Представих си се в бялата фланелка. Чиста и същевременно агресивна. Често си мислих за „Сантяго Бернабеу“. Храмът, който предизвикваше ужас в противниците. Немощни роби на кралско празненство.

„Какво правим сега, Тулио?“

„Нека обядваме след няколко дена.“

„Къде? Meson Txistu ?“

„Не, Андреа. Не в Мадрид. Миланело.“

„Как така Миланело? Глупав ли си?“

„Не, чу ме правилно: Миланело. Галиани все още не е дал разрешението си.“

„Поръчката ми винаги бе една и съща, знаех го със сърцето си. Антипасто и след това от легендарния им сладолед.“

Срещнахме се в залата, между кухнята и огнището, където Берлускони свиреше на пианото и пускаше шеги.

Тулио заговори пръв. „Андреа подписва с Реал.“

Аз: „Да.“

После Галиани веднага след мен: „Андреа, приятелю, никъде няма да ходиш.“

Той извади малка чанта под бюрото. Това ме накара да се усмихна. Беше скрито точно както Моника Люински под бюрото на Бил Клинтън в Овалната стая.

Подаде ми се договор и Галиани добави: „Няма да си тръгваш, защото ще подпишеш това. Договорът е за 5 години, а полето на заплатата сме оставили празно, напиши каквото искаш.“

Тулио го грабна от мен: „Аз ще взема това.“

Отне му известно време. Чете го отново и отново. Заминах на лагер с националния отбор в лагера в Коверчано. Няколко дни никой не се обади. Мислех, че всичко е готово. Мислих на испански. Сънувах Испания. Представях си как кацам там.

Тогава телефона ми позвъня.

„Подпиши с Милан. Точно сега няма да позволят да си тръгнеш.“

„Не...“

„Да.“

„Добре.“

След това си принуден да кажеш доста глупости пред медиите, всички от които са ти предварително написани. Ако те питат дали си подписал с Мадрид, то използваш научени фрази-клишето и казваш част от истината. Четеш дадения ти глупав текст.

Не, не е такъв случая. Напълно съм щастлив в Милан“.

„Ма*ка му.“

Жалко, е че се случи така. Бих подписал с Реал на секундата. Те са по-очарователен клуб от Милан. Повече възможности, повече от всичко. Те всяват страх в противниците си, които и да са те.

С всичко казано до тук, на края на сезона поне получих утешителна награда като спечелихме Шампионската лига. Можеше да е доста по-зле.