Все ще се намери някой луд...

снимка: БТА

Из футболните среди често битува твърдението, че за един специалист би било трудно да отхвърли възможността да стане национален селекционер на страната си, защото това е чест и привилегия, която твърде малко треньори имат възможността да получат по време на кариерите си.

Вероятно това до голяма степен е вярно, защото иначе би било трудно да си обясним, как толкова голям брой български треньори приемат да се захванат с наглед толкова невъзможна задача, заставайки начело на т.нар. "лъвове", които вероятно носят най-нелепото прозвище в цялата история на професионалния и организиран спорт.

Въпросът с националния селекционер на България заприличва все повече на някакъв омагьосан кръг, в който непрекъснато се разиграва филм с един и същи сюжет, често и с едни и същи режисьори, в който различни, а често и повтарящи се актьори играят до омръзване един и същи филм.

Днес Българският футболен съюз официално освободи Любослав Пенев от позицията на национален селекционер, с което вероятно му донесе и неизмерима доза облекчение. Отдавна знаем, че рано или късно пешкира винаги го отнася старши-треньорът, който в повечето случаи сам е решил да си плюе на името, захващайки се с почти неизпълнима задача, поемайки точно този национален отбор, съставен от точно тези футболисти.

Можете да бъдете сигурни, че оттук-нататък кариерата на Любослав Пенев като старши-треньор ще тръгне единствено нагоре, а вероятно и на далеч по-професионално ниво в любимата му Испания. Не е тайна, че клубове от Иберийския полуостров проявяваха интерес към него още по времето, когато Ел Голеадор бе ангажиран с "трикольорите". Тогава Пенев остана, но сега пътят му на Запад е по-разчистен от всякога.

Единствената разлика е, че престоят на Любослав Пенев начело на България се оказа някак доста по-различен от плачевните авантюри на повечето му предшественици. За първи път от периода между 2002 и 2004 година отново заговорихме, че "имаме отбор", че имаме футболисти, които най-сетне са осъзнали какво е да играеш за герба и са готови да надскачат собствените си възможности, играейки за България.

Замислете се само - колко често се е случвало националният отбор на България да губи мачове или цели квалификационни цикли, а въпреки това рейтингът му сред феновете да остава висок? Защото именно това се случи след кампанията ни за класиране на Мондиал 2014, макар и тя да завърши неуспешно. Феновете на националния тим ясно показаха, че не са нито глупави, нито слепи, като оцениха подобаващо стопроцентовото раздаване на футболистите, просто защото го забелязаха.

Всъщност, колко време вече повтаряхме именно това? На всеки един от нас е ясно, че нямаме нито един футболист от европейска класа, като дори и най-големите ни "звезди" са нищо повече от играчи на средно континентално ниво. Кампанията ни за класиране на Световното първенство обаче доказа, че българските фенове умеят да различават хъса от апатията, като за повечето българи би било достатъчно да видят работещ колектив и изгарящи в играта футболисти, дори и не винаги резултатите да са положителни. Сред българските фенове несъмнено има много "хейтъри", но в по-голямата си част публиката показа, че може да бъде справедлива, когато поне във волево отношение играчите оправавдават статута си на национални състезатели.

Странно е и колко бързо се променят обстоятелствата, когато говорим за националния отбор на България. Доскоро същите тези футболисти се клеха в "бат Любо" и величаеха уменията му на блестящ мотиватор, а месеци по-късно селекционерът с половин уста признава, че забелязва различна настройка в момчетата си.

Какъв е изводът?

Изводът е, че щом и най-успешният мотиватор и психолог, заставал начело на България за последните десет години, а може би и повече, не успя да задържи този елемент на страст във футболистите си за повече от един-единствен цикъл, то вече няма значение кой ще го наследи. Дали ще бъде Красимир Балъков, Стойчо Стоев или Ивайло Петев - все тая. Рано или късно, новият селекционер ще се озове в ситуацията на стария, а филмът ще приключи и ще започне пак със следващия, и следващия, и следващия. Както вече споменахме, режисьорите на продукцията ще останат същите, а разликата е, че поредният български треньор по-скоро ще навреди на реномето си, отколкото обратното.

Нов национален селекционер все пак ще има, защото някой луд все ще се намери.