Уембли 2011: Гладиаторите на арената - Андерсон Оливейра

галерия:

Финалът на Шампионската лига е момент, в който по-голямата част от света притихва в очакване. Фенове на футбола от различни държави, независимо от часовия пояс, заемат място пред телевизора и проследяват на живо най-голямото зрелище, което красивата игра може да им предложи. Двата най-добри отбора в Европа се пускат в здрава битка за най-ценното отличие на Стария континент, а един от тях завинаги записва тази дата в своята история. С наближаващия сблъсък между Барселона и Манчестър Юнайтед на митичния „Уембли", SPORTA.BG ще ви запознае с интересни неща около двата гранда. Настоящи и предишни футболисти, пътят им до Лондон, предишните им битки за трофея и история на легендарното съоръжение. Обратното броене започва!

 

 

Бразилските футболисти трудно успяват да се наложат в английската Висша лига и това не е тайна за нито един фен на футбола в света. Стилът на игра в Англия просто не им пасва и те самите не отричат този факт. Силовият футбол, множеството груби единоборства и не на последно място постоянното лошо време рядко позволяват на някой представител от страната на кафето да се задържи дълго на Острова и да спечели сърцата на феновете на даден тим. Едно от малкото изключения от това правило е полузащитникът на Манчестър Юнайтед Андерсон Оливейра.


Роден в Порто Алегре през април 1988 година, футболната кариера на 23-годишният Андерсон започва в родния Гремио на едва пет годишна възраст през 1993-а. След единадесет години в академията на тима, той дебютира за първия отбор през 2004-а година отбелязвайки гол от пряк свободен удар, но Гремио губи двубоя с 3:1 и отпада във втората дивизия на бразилския футбол. Само след година обаче тимът се завръща в елита, а в герой на феновете се превръща именно Андерсон. В изключително луд двубой и момент, в който на терена са едва шест колеги на Андерсон, той бележи попадение и Гремио побеждава с 1:0 в плейфовен мач срещу Наутико. По това време обаче вече е известно, че полузащитникът е подписал предварителен договор с португалския Порто, където официално заиграва през януари 2006-а за сумата от 7 милиона евро.

 

 


В португалското първенство, известният със своята колоритна прическа състоящата се от множество дълги плитки, изиграва 18 мача и вкарва два гола. По време на сезон 2006-2007 обаче бразилецът получава тежка контузия и е извън терените за пет месеца. На 30-и май 2007-а година официалният сайт на Манчестър Юнайтед обявява, че Андерсон ще бъде привлечен в тима, а след като получава работна виза за Англия на 2-и юли полузащитникът слага подписа си под петгодишен контракт с „червените дяволи".


Сумата заплатена на Порто за него, според информацията спусната от самия португалски е цели 30 милиона евро. Огромните пари дадени за едва втория бразилец в Юнайтед след разочарованието Клеберсон поставят доста въпросителни пред неговото бъдеще на „Олд Трафорд", но според мениджъра на тима сър Алекс Фъргюсън бразилецът си струва риска. Своят дебют за отбора Андерсон прави в контролен двубой с Донкастър на трети август, а във Висшата лига на Англия той дебютира на първи септември срещу Съндърланд.


Колоритният бразилец определено не е типичен представител на своята нация или поне не отговоря на повечето от основните схващания, които привържениците на футбола имат за футболистите от страната на кафето. Андерсон не притежава феноменалната техника на Роналдиньо, Роналдо или Ривалдо, но може би именно поради тази причина успява да пасне чудесно в състава на сър Алекс Фъргюсън. Агресията, безкомпромисната игра в дефанзивен план и нестихващата амбиция да преследва до последно своите противници по всички части на терена бързо му спечелват симпатиите на привържениците.

 

 


Фолклорът на трибуните на „Олд Трафорд" пък е разнообразен с нова песен в чест на Андерсон след двубоя с Арсенал през ноември 2007-а, когато бразилецът се справя изцяло с опеката на звездата на „артилеристите" Сеск Фабрегас. Според скандиранията на привържениците Андерсон Оливейра определено е по-добър от предшественика си Клеберсон и Фабрегас е бил почти заличен от терена, макар двубоят да завършва при равенство 2:2. След няколко седмици бразилецът се хвърля и в здрава битка с капитана на Ливърпул Стивън Джерард като доказва, че не страхува от никого.


Именно в дебютния сезон на Андерсон „червените дяволи" успяват да спечелят и своето трето и засега последно отличие от Шампионската лига. По пътя към триумфа в Москва, където Юнайтед надиграва Челси, бразилецът взема участие в 9 от 13-е двубоя на своя тим. Все още без да е реализирал от игра, Андерсон успява да вкара своята дузпа, която идва в изключително ключов момент от страхотната психологическа битка срещу тима на Челси. Кристиано Роналдо пропуска първи за „червените дяволи", а в последната пета дузпа за „сините" Джон Тери трябва просто да вкара топката в мрежата и неговия тим ще бъде коронясан за шампион на Европа. Англичанинът обаче пропуска нелепо и двата тима продължават рулетката на наказателните удари. Веднага след Джон Тери идва реда и на Андерсон, който със завидно хладнокръвие и яростен шут в средата на вратата извежда Юнайтед напред в резултата, а впоследствие след пропуска на Никола Анелка „червените дяволи" грабват и трофея.


Преди бразилецът да реализира своето първо попадение от игра в официален двубой обаче се минават цели две години, когато на 12 септември 2009-а той се разписва във вратата на Тотнъм в своя 78-и мач с екипа на Юнайтед. Няколко месеца преди това Андерсон вкара и в приятелски двубой срещу Бока Хуниорс от пряк свободен удар. Попадението във вратата на Тотнъм си остава и единственото чак до декември миналата година, когато бразилецът вкара за равенството 1:1 срещу Валенсия в Шампионската лига. Отново в най-престижната клубна надпревара на планетата полузащитникът добавя и последните си попадения, паднали съвсем наскоро - в полуфиналния двубой на „Олд Трафорд" срещу Шалке, който „червените дяволи" спечелиха с 4:1 и си гарантираха участие на финала на „Уембли".

 

 


Талантливият и изключително сърцат бразилски футболист на Манчестър Юнайтед има и своите лоши периоди, когато остава някак незабележим на терена и греши прекалено често в своите подавания и цялостни действия по игрището, но когато е максимално мотивиран и съсредоточен, Андерсон определено е полузащитник, срещу когото никой футболист в света не би се радвал да се изправи. Неговата неизчерпаема енергия е високо ценено от сър Алекс Фъргюсън качество, а когато към това се добавят и чудесния му поглед над играта, както и задължителна нотка бразилска магия и импровизация, той се превръща в ключов играч за Юнайтед.


Дали Андерсон ще намери своето място в състава на „червените дяволи" за финалния двубой срещу Барселона ще стане ясно след по-малко от две седмици, когато двамата наставници обявят своите стартови единайсеторки минути преди първия съдийски сигнал. С оглед изключителната халфова линия на каталунците обаче, необходимост от Андерсон Оливейра в най-добрата му форма определено ще има. До каква степен бразилецът ще се справи с напрежението и ще разкрие потенциала си е работа на сър Алекс Фъргюсън и разбира се най-вече на самия футболист.

 

 

Шампионска лига 2010/2011

Шампионска лига общо

За клуба

Национален отбор

Мачове

6

32

128

8

Голове

3

3

4

0

 

Успехи:

Порто:

Лига Сагреш - 2 (2006, 2007)

Купа на Поргугалия - 1 (2006)

Суперкупа на Португалия - 1 (2006)

 

Манчестър Юнайтед:

Премиършип - 3 (2008, 2009, 2011)

Карлинг къп - 2 (2009, 2010)

Шампионска лига - 1 (2008)

Световно клубно първенство - 1 (2008)

Суперкупа на Испания - 2 (2009, 2010)

Шампионска лига - 1 (2009)

Суперкупа на Европа - 1 (2009)

Световно клубно първенство - 1 (2009)