Надеждата ни в тройния скок Заро Атанасов за Sporta.bg: На Световното ще покажем какъв е българският спортист

галерия:

снимка: Guliver/Getty Images

„В страхотна форма съм, цяла година се готвих за Москва, надявам се да направя резултат над личното си постижение и да направя 6 опита във финала на тройния скок на Световното", заяви Златозар Атанасов за Sporta.bg


Заро е един от четиримата български национали по лека атлетика, които ще дебютират на Световно първенство - от 10-ти до 18-ти август в руската столица.


Атанасов, Мирела Демирева, Денис Димитров и Митко Ценов са част от по-неопитните, но изключително талантливи родни състезатели, на които ще стискаме палци да участват във финалите на своите дисциплини.


Златозар Атанасов стигна до сребърен медал на Балканиадата в Стара Загора, но призна, че може да вини единствено себе си и ще се стреми да запише нов личен резултат (или поне да скочи над 17 метра) на Световното в Москва.


Заро за първи път ще участва на планетарен шампионат при мъжете, но досега на всички големи форуми се е представял отлично. Именно тази тенденция той ще се опита да запази в руската столица.


Атанасов говори пред Sporta.bg и за проблемите на българската лека атлетика и индивидуалните спортове като цяло, а също така направи сравнение между футбола и другите спортове, които са носели световна и олимпийска слава на родината.

 

През уикенда ви представихме други двама български представители в Москва, от които ще очакваме подвизи на световната сцена - Георги Иванов в тласкането на гюле и Митко Ценов в бягането на 3000 метра стийпълчейз.


Ето как Златозар Атанасов отговори на въпросите на Sporta.bg:

 

 

Стигна до сребърния медал на Балканиадата в Стара Загора, това ли беше максимумът на възможностите ти?

 

Определено това не беше максимумът, който можех да дам. Аз самият провалих състезанието си, може би подходът към самото състезание ми беше грешен.

 

Беше ли подготвен да се справиш с конкуренция на олимпийския медалист от Атина 2004 Мариян Опреа, който изравни рекорда на турнира от 17.24 метра?

 

Определено да. Подготвен съм, в страхотна форма съм, никога не съм бил в такова състояние. Чувствах се прекрасно.

 

Излязох с нагласата за подобрение на самия рекорд (на Балканиадата - 17.24 метра бел.ред.). По-силен съм, по-бърз съм, изцяло по-подготвен от Мариян, но той беше човекът, който надделя заради опита и начина, по който влезе в самото състезание.

 

Сам каза, че виниш единствено себе си за грешките - трите фаула - в Стара Загора и може би имаш забележки към подхода си към скоковете?

 

Да, виня само и единствено себе си. Трите фаула не са основната грешка.

 

Тези неща се получават много често и никога не си застрахован от тях. Може би това, че нагласата ми беше, че лесно ще скоча над 17 метра, ми изигра лоша шега.

 

Донякъде се получи едно пренавиване, което ми провали състезанието.

 

По принцип на големи първенства винаги се представяш отлично и се класираш за финалите - това ли е голямата ти цел на Световното или ще гледаш предимно резултата?

 

На големите форуми винаги класирането е важно. Атмосферните условия винаги са част от състезанията на открито, така че в зависимост от тях може да се стане световен шампион с 18 метра, а може и със 17.

 

Вятърът и дъждът винаги са от значение, така че не резултатът е най-важен, а класирането. Моята цел на това Световно първенство е да направя 6 опита във финала. Преди това обаче трябва да премина пресявките на квалификацията и след това да надскоча поне още четирима души във финала, за да бъда част от голямата осмица.

 

Смяташ ли, че именно в Москва ще си в оптимална форма и ще постигнеш постижение около най-доброто ти за сезона (или дори още по-добро)?

 

Цяла година се готвим за Москва, правим всичко по силите и знанията си, за да постигнем точно тази върховна форма именно там. Чувствам се добре и готов.

 

Надявам се да се чувствам така и в дните на състезанието, за да мога да постигна най-доброто от себе си, а именно в едно добро стечение на обстоятелствата - резултат над личното ми постижение.

 

Как се насочи към леката атлетика и специално тройния скок?

 

Треньорът ми и мой баща (Атанас Атанасов бел.ред.) е бивш национален рекордьор на дълъг скок с 8.31 метра. Атлетиката е в семейството ми и винаги съм практикувал някакъв вид спорт.

 

Основно се занимавах с тенис 5 години преди да започна сериозно с атлетиката. Дойде момент, в който разбрах, че атлетиката и по-специално тройният скок ще бъде моят спорт.

 

Направих импровизирана тренировка на троен скок, докато скачаха другите състезатели на баща ми и той просто разбра, че има нещо в мен, което може да се развие и да стигне до големите състезания.

 

Това е една много „българска" дисциплина с големи традиции у нас. Имаш ли идоли в спорта в роден и световен мащаб?

 

Да, определено. Имаме си един единствен олимпийски шампион при мъжете в леката атлетика, и то в тройния скок - именно Христо Марков. Изключително добри приятели са с баща ми и покрай това тяхно приятелство аз имам честта да се познавам с него.

 

Той определено е идол не само за тройния скок, но и като цяло за леката атлетика не само в България, а и по света. Мога да кажа, че ако има име в тройния скок в световен мащаб, на което се възхищавам, това е Кристиан Олсон (олимпийски, световен, световен в зала (два пъти), европейски (два пъти) и европейски шампион в зала бел.ред.)

 

Имах щастието той да коментира точно Европейското в Гьотеборг зимата, което донякъде ме зареди с много положителна емоция.

 

Постоянно пътуваш по различни турнири, изоставаме ли много с условията за тренировки и подготовка специално в твоята дисциплина и по принцип в атлетиката?

 

Това е една от причините досега да се представям на едно високо ниво в състезанията навъм. Когато си на едно място, на което всички говорят за спорт, всичко е спорт, навсякъде е зелено, стадионите са нови, трибуните - пълни...

 

Това дава една изключителна емоция за хора като нас, които сме свикнали да мизерстваме в студените зали и да полусрутените стадиони. Изцяло в България не се обръща внимание на индивидуалните спортове.

 

Изключително тъжен факт е един футболист в А група, който не е виждал европейска, камо ли световна сцена, да взима 10 пъти по-голяма заплата от който и да е лекоатлет, борец, щангист и т.н - спортове, в които имаме европейски, световни и олимпийски шампиони.

 

Жалко е!

 

Как оценяваш шансовете на българската делегация на Световното първенство?

 

От много време не сме имали толкова млада делегация на Световно първенство. Това е един много положителен факт. Всеки има някаква собствена цел. Мога само да пожелая тази цел да се превърне в реалност за всеки един от нас.

 

Ако трябва да дам някаква прогноза, бих се надявал поне 50%, тоест, петима от нас да влязат във финал, а защо не и нещо повече. Надявам се въпреки всичко да покажем какъв е българският спортист!

 

Даниел Любомиров, Sporta.bg