Карин Околие: Искам олимпийска титла, световна... всички!

галерия:

снимка: SPORTA.BG

Те са млади, те са успешни и с ръка на сърцето можем да кажем, че правят за България повече от всеки политик, дипломат, шоумен или певец. Защото със спортните си постижения тези дами не само карат света да ни оцени, а и самите ние да имаме малко повече самочувствие, малко повече вяра в себе си.


Някои от тях може да не са стигали до заветния златен медал, но е ясно - те са нашите златни момичета. Без оглед на спорт и дисциплина.


Колко точно труд се крие зад спортните им успехи? Колко голяма смелост и сила на духа се изискват? Какви са разочарованията, радостите и мечтите им? В следващите седмици тези жени ще открехнат вратите на спортните салони и ще ни позволят да надникнем в живота им в и извън тренировките. Започваме с Карин Околие.


Тя е съвсем млада - само на 18 години и ние в sporta.bg сме убедени, че тепърва ще чуваме името ѝ все по-честно. Защото за скромните си години тя вече е постигнала много - държи два национални рекорда на 200 метра в зала - от 2011 г. за девойки с време 24,39 и от 2009 г. за момичета под 16 г. - 25,15, а през 2010 г. печели пето място на 200 метра бягане на първите Младежки олимпийски игри в Сингапур.


През юли ѝ предстои участие на Световното първенство по лека атлетика за юноши и девойки старша възраст в Барселона. Ето какво сподели талантливата ни лекоатлетка.


Карин, определят те като младата надежда на българската атлетика, влияят ли ти подобни етикети?

 

Не, не бих казала. Не помня кога са започнали да ми викат така, обаче не ми се отразява по никакъв начин. Те наричат така всеки млад атлет, който просперира, така че не съм единствената.

 

Как започна да тренираш лека атлетика и защо избра точно този спорт?

 

Започнах в училище и то не много по мое желание. Бягането беше последното нещо, с което си мислех, че ще се занимавам. В началото не ми харесваше много, учителката ми по физическо г-жа Давидкова ме караше да ходя на училищни състезания и аз ходех по задължение. Обаче, след това с всяко изминало състезание се запалвах все повече и повече и започна много да ми харесва. Но в началото леката атлетика не ми харесваше въобще като спорт. Тогава ходех на танци, на балет и това много ме влечеше.

 

Кога разбра, че именно леката атлетика е твоят спорт?

 

На последното състезание, на което тя (учителката ѝ) ме увещаваше да отида за последен път и аз вече през сълзи се бях съгласила... и точно може би от това състезание започна да ми харесва. Хареса ми да печеля, това ми хареса. Аз дори в момента не мога да си спомня на какво точно съм бягала. Помня само, че бях толкова щастлива когато спечелих, че... това чувство не може да се замени с нищо друго. Нито с танци, нито с каквото и да е.


Как протича един твой ден?

 

Сутрин съм на тренировка. Винаги тренирам сутрин, защото следобед съм на училище. Aз ходя на редовно, не съм на индивидуално обучение. След тренировката отивам на училище и след това се прибирам. Рядко тренирам и вечер.

 

Как съчетаваш ученето със спорта?

 

Лесно. Не ми е трудно. Аз съм в спортно училище и затова не ми е трудно да съчетавам нещата.

 

Какъв режим спазваш? Трудно ли ти е да не излизаш от "правия път"?

 

Опитвам се да си лягам по навреме, но не ми се получава. Съобразявам се какво ям. Не трябва да ям, например, хляб, мазни неща. Избягвам ги, но понякога ми се случва да си хапна и такива неща (смее се). Сладкото ми е най-голямото изкушение - сладоледът, шоколад...

Кога беше първата ти голяма победа?

 

Мисля, че беше точно това училищно състезание, за което разказах. Тогава помня, че спечелих уредба за училището ми. Това ми беше може би първата най-голяма победа, но наистина тази която съм запомнила беше на олимпиадата Globul start - тогава се провеждаха тези училищни олимпиади. Първата година бях станала втора или трета, не съм сигурна, и на следващата година вече станах първа. Това беше нещо като многобой - включваше бягане, скачане, хвърляне на медицинска топка и тогава си спечелих първата купа.

 

А най-голямата ти победа до момента?

 

До момента нещото, което най-много ме е зарадвало беше миналата зима (2011 г. - б.р.), когато направих национален рекорд на 200 метра. Тогава си бях поставила тази цел и се получи, и бях много щастлива. Не заради призовото място, а просто защото си доказах, че мога да го направя.


Всъщност, ти държиш два национални рекорда на 200 метра в зала, това ли е най силната ти дисциплина? В нея ли се чувстваш най-добре?

 

Ами, аз така се определям - най-добре там. Принципно бягам и 100, и 400 метра. Много хора ми казват, че съм добра и на 400 обаче на мен най-много ми харесва 200 метра. Може би защото не е толкова късо като 100 и не толкова дълго като 400, а е средно между двете. Перфектната дисциплина е, много ми харесва. При по-късите имам проблем със старта и не ми се получават много бяганията, въпреки че сега работя над това. А 400 метра е много изтощителна дисциплина. 200 е някак си компромисно решение.


Класира се на пето място на първите Младежки олимпийски игри (2010 г. в Сингапур). Какво е усещането да си сред най-добрите?

 

Усещането да си пета не е като усещането да си първа... в никакъв случай. Иначе, помня че на сериите се чувствах много добре. Мисля, че станах втора или трета в серията. Не очаквах. В смисъл, отидох там на сляпо, нямах никакви очаквания, не знаех колко мога да бягам, нямах идея колко бяга конкуренцията. Просто отидох и бягах. След това на финала имах малък проблем със старта. Бягах добре, но като цяло можех повече и затова не бях много удовлетворена.

 

Имаш ли си идол?

 

Ами, да. Бих казала, че много, много харесвам Саня Ричардс. Тя бяга 400 обаче, но и 200 метра. Ето вчера е бягала най-бързо в света за сезона - 22,09. Тя ми харесва като атлетка като държание на пистата и извън нея. Преди съм и се възхищавала, но сега сякаш още повече ми се ще да приличам на нея, да бягам като нея..

 

Суеверна ли си? Имаш ли си ритуал преди състезание за късмет?

 

Бях суеверна до миналата година, обаче реших, че тези неща не могат да ми помогнат и че каквото и да се случва само аз мога да си помогна, само аз, моите крака, моите ръце, моята глава... никакви други предмети. Дори не нося червен конец, обаче треньорката ми го сложи този и не можах да го махна (смее се, гледайки към ръката си). Преди освен червен конец си имах определени чорапи, които си слагах - едни за 100, едни за 200, едно бюстие, което си слагах само на 200 метра... обаче когато бягаш примерно със същото бюстие зле и вече си мислиш, че има нещо свързано с него... По добре е да не мислиш за някакви странични неща.

 

Имала ли си момент, в който ти се е искало да зарежеш спорта?

 

Ами, разбира се. Миналата година например имах доста проблеми с летния сезон, защото се разболях, имах проблеми и със сводовете, с краката едни възпаления и всичко като ми се насъбра... с всичките тези тренировки. Защото за летния сезон бях тренирала ужасно много и в един момент като не се получи, бях направо съкрушена. Обаче реших, че не може без такива моменти, няма как.

 

Какво те дърпа да продължаваш напред в такива моменти?

 

Ами, желанието за победа. Като седна да гледам Диамантената лига и си казвам просто искам да стана и аз такава, един ден и аз да отида да бягам там.

 

Връстниците ти как възприемат заниманията ти? Тренираш така усърдно, целеустремена си...

 

Моите приятели са главно от леката атлетика и от моето училище, така че са спортисти и разбират.

 

 

А може ли да има приятелство между спортисти?

 

Да, естествено!


Няма ли от време на време конкуренция, спортна злоба?

 

Ами, на пистата, когато е на състезание, вече приятелства няма. Обаче извън пистата винаги можеш да си приятел с някой. Разграничаваме ги двете неща.


А не си ли се изкушавала да водиш живота на своите връстници, да ходиш на училище, после да имаш време за дискотеки, купони?

 

Не. Не ми се струва интересно. Аз излизам с приятели, разхождаме се, ходим на кино, забавляваме се както и останалите тийнейджъри. Обаче не мога да си представя това да го правя всеки ден, нон-стоп. Хубаво е от време на време да се разтоварваш така, но ако ти е ежедневие... това е нещо повърхностно, нещо, което всеки може да прави.

 

Семейството ти как възприема заниманията ти?

 

Те много ме подкрепят, много се радват за мен. Според мен дори предпочитат да се занимавам със спорт, отколкото с нещо друго. Идват на всяко състезание. Леля, мама, баба, братовчедите ми... всички са до мен на всяко важно събитие и много ме подкрепят.

 

Баща ти е нигериец. Познаваш ли роднините си в Нигерия? Има ли спортисти в рода ти?

 

Баща ми е тренирал футбол, но специално с лека атлетика никой не се е занимавал. Никога не съм ходила в Нигерия, а много бих искала да се запозная с цялата рода там. Чувам ги само по телефона, изпращали сме си снимки, но не сме се виждали на живо.

 

Всъщност, когато отидеш на състезание поставяш ли си някаква конкретна цел?

 

Ами, гледам никога да не си поставям, защото винаги, когато отивам да гоня някакъв резултат или искам да бягам еди колко си, никога не ми се получава. За това новата ми тактика е да отида там и просто да се съсредоточа върху това, което правя - бягането, техниката и т.н., и те нещата си идват.


Предстои ти участие на Световното първенство по лека атлетика за юноши и девойки старша възраст. С какви нагласи отиваш, щом не си поставяш конкретни цели?

 

Ами, има много време, имам още състезания. Още почти не съм бягала и... не знам. Сега имаме държавни първенства. Интересно ми е там колко ще бягам и вече ще знам горе-долу какво да очаквам, засега още нямам идея.

 

В кои дисциплини ще се съсредоточиш за бъдеще?

 

Аз винаги съм искала да бягам 200 метра и всичко останало ми идва като помощ за тази дисциплина. Не ми се ще да бягам 400 - много ми се вижда. Треньорката ми обаче казва, че съм добра и много иска да се занимавам с 400 метра, но не ми идва отвътре.


Какво искаш да постигнеш след 3 години, след 5 години?

 

Ами, Олимпийска титла! Световна! Всички, всички възможни титли, които мога да събера... и медали.

 

 

Диана Цветкова