Часът на гения: Джалминя

Sporta.bg стартира своята най-нова рубрика "Часът на гения", чиято цел е да се присетим за изкусни майстори на футболната игра от близкото и далечно минало, които по един или друг начин са оставили своята следа на зеления килим.

Всички познаваме най-големите имена на футбола, но и сред всепризнатите гении често се намират такива, които по една или друга причина, са останали на по-заден план в страниците на историята.

Често причините за това са субективни - не достатъчно успехи и трофеи, лоши избори в кариерата, невъзможността да носят екипа на гранд или просто стечение на обстоятелствата.

Факт е обаче, че дори и по-забравени от други, има десетки футболисти, които по един друг начин са носили радост на привържениците на красивата игра.

През 2000 година испанският Депортиво Ла Коруня спечели първата и единствена шампионска титла в своята история. Кой тогава предполагаше, че години по-късно този харизматичен клуб ще поеме към Сегунда Дивисион.

В селекцията на наставника Хавиер Ирурета блестяха имена като ветераните Донато и Мауро Силва, Фран, Флавио Консейсао, Славиша Йоканович, Паулета и Рой Макаай, но сякаш най-силно се открояваше магьосникът с №8 на гърба - Джалма Фейтоса Диаш или просто Джалминя.

Юноша на бразилския колос Фламенго, кариерата на Джалминя преминава през Гуарани, Палмейрас и японския Шимицу, преди през лятото на 1997 година той да се озове на ст. "Риасор" в Ла Коруня.

За СуперДепор Джалминя играе пет сезона - от 1997 до 2002 година, преди да напусне по посока австрийския Аустрия Виена. За испанския клуб изиграва общо 168 мача и 47 попадения, а някои от изпълненията му се запечатват завинаги в паметта на местните фенове.

Дарен с рядко срещан талант, божествено докосване на топката и природната дарба да забавлява и дарява усмивки, Джалминя не е просто футболист. Той е един от онези специални артисти, които са родени, за да правят футбола по-увлекателен, по-забавен и по-близък до изкуството.

Подобно на повечето бразилски легенди, Джалминя е гений в краката, но и твърдоглав и своенравен в главата. Южноамериканецът не е сред големите любители на дисциплината, което и често води до проблеми между него и прагматичния Хавиер Ирурета.

Именно поредният скандал с Ирурета води до напускането на бразилеца през лятото 2002 година. Тогава Депортиво вече е намерил заместник на бразилеца - привлеченият от Атлетико Мадрид Хуан Карлос Валерон, който продължава да носи фланелката на клуба и до днес.

Джалминя и Ирурета "опасно близо" - често срещана гледка в онези години

Този път разривът между Джалминя и Ирурета е непреодолим, а "кариоката" поема към първенството на Австрия, подписвайки договор с Аустрия Виена. Тук на практика приключва и "Шоуто на Джалминя", защото неукротимият гений напуска голямата сцена на Примера Дивисион и завинаги излиза от светлините на прожекторите.

Вероятно и самият Джалминя винаги ще се чуди, как би протекла кариерата му, ако бе показал малко повече дисциплина през най-добрите си години. Евентуален трансфер в грандовете Барселона или Реал Мадрид щеше да изстреля суперталантливия бразилец в друга орбита, макар и в тези години Депортиво също да бе не по-малко способен да се бори за трофеи.

Характерът на Джалминя бе труден за овладяване, но на терена той носеше радост

Дори и след напускането на Ла Коруня, проблемите не спират да преследват темпераментния гений. През месец май 2003 година Джалминя бе задържан от полицията в Мадрид, след като стана ясно, че е ударил с глава служител на летището в испанската столица. Въпросният човек е обяснил на бразилеца, че няма как той да се качи на самолета без определения за това пропуск, но заради това получава силен удар в носа.

След едва едногодишен престой в Аустрия Виена, през 2003 година Джалминя се завръща в Депортиво, където обаче също остава само един сезон. През 2004 година бразилецът подписва с мексиканския Клуб Америка, където и слага край на кариерата си.

За бразилския национален отбор Джалминя изиграва общо 14 мача, като успява да отбележи и 5 попадения. Той е част от селекцията на Бразилия, която печели Копа Америка през 1997 година.

През 2008 година той се завръща в Депортиво, ставайки част от отбора по футзал на галисийския клуб. Там негови съотборници са легенди от калибъра на Донато, Фран, Нуредин Найбет и Жак Сонго'о.