Интервю с Бабангида: В Левски е страшно, не може фенове да събличат играчи

Емил Ангелов-Бабангида облича екипа на Левски през зимната пауза на сезон 2003/04. Бележи и трите гола, с които "сините" на Станимир Стоилов елиминират Артмедия, както и единствения и победен гол срещу Динамо (Букурещ) в последната минута на мача от груповата фаза за Купата на УЕФА. Има общо 8 попадения за Левски в евротурнирите, сред които и това за 1:1 срещу Шалке 04 на четвъртфинал между двата тима, игран на "Фелтинс Арена" през 2006 година. Има общо 107 мача и 39 гола за "сините" във всички турнири. Два пъти шампион и два пъти носител на Купата на България за сезони 2004/2005 и 2006/2007. Младият специалист, който в момента е отдаден изцяло на родното Хасково, даде интервю за "ШОУ", в което говори за сегашната ситуация в Левски и за миналото:

Емо, как си? С какво се занимаваш?

- Добре съм, вече почти една година съм треньор на мъжкия отбор на Хасково, преди това работих в школата. Бяхме на прага от класиране в Трета лига, но загубихме на баража от Сокол (Марково). Разчитам предимно на млади момчета, имаме 16 и 17-годишни. Големият ми син също играе в отбора.

Ти излизаш ли все още на терена?

- Не, приключих вече, не играя. А и си имам принципи. Ще ми бъде некомфортно примерно да съм на терена и да се карам на момчетата след някоя грешка, а след това и аз да допусна такава. Щом си треньор, не е редно да играеш.

Въпросът с финансирането на клуба как стои?

- Реално нямаме финанси, помагат само местни бизнесмени. Надявам се, ако се класираме в Трета лига, Общината да ни обърне внимание. Жалко е за град като Хасково да няма сериозен отбор в професионалния футбол. От тук винаги са излизали таланти.

Каква заплата получаваш?

- Може и да не повярвате, но вече една година съм без нито една стотинка. Не получавам пари за това, което работя. Тук не става дума за заплата. Правя го за каузата. Още преди няколко години реших да се заема с треньорството. Тъкмо трупам опит, тъкмо помагам на клуба майка, от който съм произлязъл. Още в началото на проекта, когато разговарях с ръководството, им казах, че в началото не искам заплата, а желая да развиваме младите футболисти на Хасково. И аз съм млад в занаята, още съм в началото. Поласкан съм от поканата на Станимир Стоилов. Мъри винаги ми е служил за пример, знаете колко много постигнахме с него в Левски. Той ми се обади и ме помоли да оглавя мъжкия отбор на Хасково. Приех с удоволствие. В началото съвместявах две длъжности - треньор не само на първия тим, а и на юношите.

Станимир Стоилов помага ли сериозно на футбола в Хасково?

- Той най-много помага и заслужава адмирации. Мъри постоянно вади собствени средства за футболния отбор на Хасково. Реално, ако го няма, нямаше да го има футбола в града ни. Не говорим само за екипи и топки, знаете, че има много разходи във всеки отбор. Мъри винаги ми е бил за пример. Учил съм се, а и продължавам да се уча от него, както и от Стамен Белчев. На настоящия треньор на ЦСКА бях помощник в Хасково, когато бяхме в "А" група.

А Григор Димитров помага ли на футбола в родния си град?

- Всички се възхищаваме на Григор и му стискаме палци да постига големи успехи. За момента не ни помага, но и все пак не е длъжен да го прави.

Познаваш ли се с него?

- Лично не го познавам, зная баща му Димитър. Григор засега не е показал, че се интересува от футбола в града. Идва си доста рядко, никога не съм говорил с него до момента. Последният път, когато го видях, беше при едно награждаване на кортовете тук - когато официално стана почетен гражданин на Хасково. Разплака се от вълнение момчето. Каза, че много обича родния си град и е нормално да бъде така. Развива своя спорт - тенисът. Има академия, кортове, треньори... Познавам баща му Димитър Господинов. Аз също играя тенис. За момента обаче не съм излизал на корта срещу бащата на Григор. Играл съм обаче срещу някои от треньорите им.

Стамен Белчев е цесекар, а ти левскар, как се разбирате?

- Това няма значение. Хората в България не трябва да сме крайни. Важното е да се уважаваме. Без Левски и ЦСКА не може. Напоследък обаче сме свидетели на много лоши и грозни неща. Наблюденията ми са, че народът е страшно озлобял. Вижте само в Левски какво се случва. Много е лесно, когато един човек e паднал, да го удариш и да го довършиш, а не да му подадеш ръка и да го спасиш. В Левски всеки плюе по другия. Да, отборът не е на върха, но не може по този грозен начин фенове да обиждат футболисти. Говоря за случилото се с Божидар Митрев в баража с Верея. Жал ми стана за момчето. Познавам го от години. Когато бях в Левски, а той дойде от юношите, знаете ли какво правеше всеки път? Винаги след тренировка ме молеше да оставаме допълнително. Викаше ми "Бате Емо, моля те, остани да ми биеш удари". Казваше ми, че иска един ден да бъде като Митко Иванков. Беше още 16-годишен, идваше с градския транспорт на тренировките. Божката дава всичко от себе си за любимия отбор. Той е заклет левскар, а вижте на какво го направиха срещу Верея. Брутална история! Да си псуван от свои, и то след като майка му е починала, лека й пръст! Недоумявам как може да има такива хора, и с какви очи се наричат фенове на Левски.

По ваше време напрежението май не беше чак толкова голямо?

- Да, така е. А сега е страшно. Псувни, събличане на играчи - от собствените фенове, което е безумието в случая. Не знам кой вкара тази мода в Левски. Този свят клуб не заслужава подобни грозотии. Това не са истинските фенове на Левски, не са тези, които се радваха на "Синята приказка" с Мъри и Сираков. Тогава също сме губили, но дори след загуба ни аплодираха и бяха на крака, за да ни изпратят. По този начин публиката ни вдъхваше сили и кураж, помагайки ни бързо да се изправил след поражение. Сега обаче е обратното. Виждат, че човек се дави, а не му подават ръка. Даже напротив - потапят му главата, казано образно...

Имаш ли любимец в сегашния Левски и коментарът ти за изминалия сезон?

- Чак любимец, не бих казал. Неприятно ми е за момчетата, които очевидно са смазани психически. Вярвам, че имат качества, не всички, подчертавам, но ядрото от титулярите са добри футболисти.

Кое поражда психическото напрежение?

- То е резултат от недоверието на феновете. Играчите усещат, че няма гръб. Борят се сами, нямат нужната опора, стадионът е празен, а в ЦСКА е точно обратното. Феновете им са зад техните футболисти и затова им се получават нещата. Поздравявам Стамен Белчев за успешния им сезон. Истината е, че в мачовете на Левски ходят само хора, които са на трибуните, за да хулят.

Защо Левски е без трофей от 2009-а насам?

- Защото го няма нужното обединение. От години се коментира едно и също - че се привличат най-различните чужденци, които идват заради парите, и бързо си отиват. Факт е обаче, че няма единство - ръководство, треньори, фенове... всички трябва да сме едно. А не всеки да вика на другия "ти си виновен". Дори се стига до ситуация, в която не се знае кой е президент. А по наше време всички знаехме: Тодор Батков, след него Наско Сираков, треньорът Мъри Стоилов, на четвърто място в йерархията бяха феновете, чак след тях бяхме футболистите. Имаше го обединението тогава. Всичко беше ясно написано и начертано.

Какво е мнението ти за Даниел Боримиров и Николай Митов?

- Борето го познавам от години, играхме заедно. Категорично мога да заявя, че е сериозен човек. Винаги съм му имал доверие. Трябва да се гласува доверие на Боримиров и Митов, а не само хулене и обиди.

С Митов познаваш ли се?

- Не съм приятел с него. Аз като играех, той беше в школата. От там го знаех. Смятам, че е добър треньор, но му трябва спокойствие. Дани Боримиров ще направи селекцията и ще стабилизира Левски, убеден съм в това. Призовавам феновете за търпение.

Кои са най-паметните ти мигове с екипа на Левски?

- Много са. Знаете какво направихме в Купата на УЕФА с достигането до четвъртфиналите, головете, които вкарах, след това в групите на Шампионска лига, спечелих шампионски титли и купи с любимия отбор. Все паметни мигове. Изпъква обаче попадението ми срещу Динамо (Букурещ) - най-важният ми гол. Ако не бях вкарал, не знам дали щяхме да напишем "Синята приказка" с Мъри и Сираков, за която винаги ще се говори. Не може да се отрече, че постигнахме много, бяхме класен отбор. Тим с изключителни фигури и доказани специалисти - Стоилов и Сираков.

Какви бяха заплатите и премиите тогава?

- По наше време нямаше чак толкова високи заплати като сега. Вземахме средни заплати, не много големи, но навреме всичко беше перфектно и изчистено до датата, за която сме се споразумели. А сега чета как в този клуб от пет месеца не били взимали заплати, в друг пък от три.

Искаш ли да бъдеш отново в Левски, евентуално да работиш в детско-юношеската школа на клуба?

- За момента няма подобен вариант. След година-две смятам да се върна в София със семейството ми и тогава може би ще коментирам с хората, които са в клуба. Искам да бъде отново в Левски. Това е отборът, който наистина ми е на сърце. Винаги съм давал всичко от себе си за Левски.

Кои са приятелите ти, останали от онзи отбор на Левски?

- Най-близък съм с Боримиров, Гошо Петков и Коприваров, който още играе, в Австрия е от години.

Петков споделял ли ти е плановете си - дали ще играе още или ще спира?

- Няма да се откаже, ще държи до края. Той не иска да спира, обаче ще го откажат. Ех, само като се сещам какъв отбор бяхме... И Ричард Еромоигбе, Вагнер, Томашич, Топчо, Йовов, Мечо Телкийски - все супер момчета. След Левски бях и в други клубове, но не беше същото. Най-яко ми беше на "Герена".

Кой беше най-големият шегаджия сред съотборниците ти?

- Петков и Ричи. Жоро колко номера ни е спретвал, ако знаете.

Сподели за някоя случка?

- Веднага ви казвам какво беше измислил на официалната ни тренировка на "Ноу Камп" в деня преди мача ни с Барселона. Провикна се на Деко (б.р. - Мирослав Иванов) "ей, Деко, ела да преместим резервната скамейка!", и Миро търчи, за да му помогне. И след секунди гледаме как Деко хванал пейката и я дърпа, а тя циментиране и не помръдва. В този момент всички припадаме от смях. Култови случки сме имали, все спомени, които остават.

Впечатлен ли си от проекта Лудогорец, който вече шест поредни години е шампион на България?

- Най-силният отбор у нас в момента. На този етап са хегемон в България. Това е отборът, който представи много силно страната ни на европейската сцена. Аз съм реалист и казвам истината - на този етап Лудогорец е най-добрият отбор. Уважавам всички отбори, но те са с крачки пред останалите.

И двамата ти синове ли са футболисти?

- Да, големият е в първия отбор, както вече ви казах, аз съм му треньор. На 16 години е, има голямо желание да се развива. Малкият е един от най-добрите в своя набор - родените 2009 година. Надявам се да продължават така усърдно да работят и както аз съм се преборил, така и те да станат добри футболисти. Ако не се преборят, ще си останат само футболистчета.