Николай Драгиев от Евроспорт за Sporta.bg: Високия, Ниския и Съвършения

Ако тенисът е един от любимите ви спортове, то няма как името на Николай Драгиев да ви е непознато. Ники е един от най-разпознаваемите гласове на "Евроспорт" и в българския телевизионен ефир изобщо, когато стане въпрос за обичаната от милиони игра с малката жълта топка.

 А след като вече познавате отлично гласа на Николай Драгиев от огромния брой мачове, които е коментирал и продължава да коментира за вас, Sporta.bg ви предоставя възможност да се запознаете по-отблизо и с перото му.

Николай Драгиев е едно от топ попълненията в нашата нова рубрика "Колонката на...", в която нашите външни автори ще ви предоставят експертна оценка за най-актуалните теми от деня в различните спортове.

Това са трима уникални тенисисти. Познаваме ги толкова добре, но те продължават да ни карат да говорим непрекъснато за тях. Те са тъй различни, както стилово, така и като манталитет, но имат и някои общи черти.

Високия е наистина висок. До толкова, че пътуването в самолет или в обикновен автомобил се превръща в истинско изтезание. Той спи на специално направено легло и трябва да внимава винаги, когато минава през врати. Частична компенсация за всички тези неудобства е суперефективния му сервис. Но високият ръст сам по себе си не гарантира силен начален удар, в противен случай всички неуспели баскетболисти биха се превърнали в нелоши тенисисти, нали така? Не, всичко е свързано с много тренировки и стотици хиляди изпълнени сервиси. През 2003 Високия е бил пред отказване поради липса на добри резултати и невъзможност да се издържа чрез тениса. 

Точно тогава идва и първият пробив, при това на Уимбълдън, срещу действащия шампион. Изумително е, че дванайсет години по-късно този човек продължава да печели и всъщност в момента изглежда в по-добра форма от всякога. Известен е и с доброто си чувство за хумор, често се майтапи, както с колегите си, така и със самия себе. 

Около тридест и пет сантиметра по-надолу, в приземния слой на атмосферата живее Ниския. Неговото име напълно подхожда на размерите му, но репутацията на този играч е чудовищна, при това съвсем заслужено. Той е печелил титли на всички възможни настилки и е костелив орех дори и за топфаворитите. Педи две години достигна и до първия си финал на турнир от шлема. В средите е известен, като скромен работяга, прагматик, който се е научил да превръща недостатъците си в предимства. Казва, че обича да чете и пази всяка прочетена книга (защо ли повече спортисти не го правят, би им било от полза). Благодарение на своята упоритост, воля за победа и постоянство, Ниския дълги години е неизменна част от челната десетка на световната ранглиста.

Така стигаме и до Съвършения. Той сякаш е взел най-добрите черти на първите двама и ги е умножил поне по две. Той е боготворен от милиони и отдавна се е превърнал в символ за подражание. При него всичко се получава с лекота. Мнозина се опитват да го имитират, но малцина са успели. Съвършения е спечелил всичко, което може да бъде спечелено в този спорт и е изненадващо, че все още намира мотивация да тренира и да се опитва непрекъснато да се развива и подобрява. Може би все пак това се дължи на факта, че той е осъзнал своето призвание, своята мисия и продължава да създава изкуство с изразните средства на тениса.

Както още в началото са сте се досетили, тук става въпрос за Иво Карлович, Давид Ферер и Роджър Федерер, но сигурно се чудите, защо Драгиев ни занимава точно с тези тримата, при положение, че за тях изглежда всичко е казано. Може би защото тези уникални играчи, попрехвърлили тридесетте, продължават да се представят блестящо и да печелят титли. Сториха го и наскоро, когато в различни точки на света завоюваха почти едновременно трофеите в Делрей Бийч, Акапулко (там, където се надявахме да се вихри нашия Гришо) и Дубай.

По важното е, че те представляват чудесно потвърждение на старата поговорка, която гласи, че човек е на толкова години, на колкото се чувства. А също така и на налагащата се в последно време тенденция, че опитът и мъдростта са незаменими качества в този спорт. Но как точно го постигат нашите трима герои?

Макар, че за мнозина Иво Карлович е просто най-високият играч в историята на мъжкия професионален тенис, той е нещо много повече от върлина, която бележи ас, след ас. В последните години той значително подобри и останалите компоненти от играта си и в момента представлява един изключително компетентен състезател с великолепна игра на мрежата и завидно за своите 211 см и 36 години движение по корта. Разбира се сервисът продължава да бъде най-важната част от неговата постройка, но все пак всеки тенисист сервира само в половината от геймовете, нали така?

Знаейки, че не може да победи своите съперници със сила, Давид Ферер от своя страна е превърнал движението по корта в изкуство. Но той не е просто един връщач, нищо подобно, умее и да атакува, а форхендът му по обратния диагонал сигурно е причинил доста безсънни нощи на опонентите му. Всичко това помага на енергичния испанец да се предствя успешно, както на червено, така и на по бързи настилки, дори и трева.

Сигурно няма тенисист, чиято игра да е била толкова анализирана и разглеждана под лупа, колкото на Федерер. Най-общо казано казано неговата уникалност се състои в комбинацията от простота и ефективност, а както знаем гениалните неща винаги са прости. Това, което някои пропускат е, че Маестрото претърпя сериозни, макар и плавни метаморфози в своето развитие. Започнал, като агресивен млад играч, който често използва комбинацията сервис-воле, по-късно той се превърна в истински "бейслайнер" , за да се завърне отново към корените си в последните две години.

Ето това е и общата черта, която свързва тези трима тенисисти – професионализъм и способност да се развиваш и да се променяш, като в същото време оставаш същия. Техните успехи ни напомнят отново и колко многообразна, пъстроцветна и всеобхватна игра е тенисът. Спорт, в който не е нужно нито да си най-бързият, нито най-силният, за да можеш да побеждаваш.