„Може би звучи странно, но предпочитам да играя на Европейското първенство за мъже в Полша, отколкото на РТС турнира в София тази година", сподели Ивайло Пеков за Sporta.bg
Той бе един от най-добре представилите се български майстори на щеката, които гледахме на историческия първи в България турнир от сериите РТС миналия ноември.
Съвсем логично на Европейското първенство по снукър за младежи до 21 години в Сърбия, което завърши преди седмица, Пеков бе сред най-големите ни надежди за достойно представяне.
Той напълно оправда очакванията към себе си и демонстрира високо ниво и изобилие от качества.
Ивайло стана първият български играч по снукър, който побеждава представител на Обединеното кралство (в случая уелсец) на подобен голям форум.
Също така той и Георги Величков успяха да прескочат изключително тежките си групи и да се класират за фазата на елиминациите.
Пеков разказа пред Sporta.bg как се разви Европейското първенство в Сърбия за него, в кои мачове е останал най-доволен от себе си и в кои компоненти от играта има нужда да се осъвършенства.
Ето как отговори младият български майстор на щеката на въпросите на Sporta.bg:
Беше ли си поставил някакви цели на Европейското и успя ли да ги осъществиш?
Винаги съм си поставял високи цели на международните турнири и може би това е една от причините винаги да играя на едно стабилно ниво. Един приятел преди първенството ми каза, че удовлетворяващ резултат ще е само да изляза от групата, понеже тя не беше никак лека, но аз определено се стремях за нещо доста по-добро.
Целта ми беше да стигна минимум до 1/8 финал (Last 16), но представянето ми в директните елиминации, след мачовете в групата, беше изключително разочароващо, играх меко казано ужасно и с право не продължих напред.
Ивайло Пеков (в средата) заедно с легендите Стив Дейвис (вляво) и Кен Дохърти (вдясно)
Ти попадна в трудна група с доста сериозна компания - играчи от Уелс, Израел, Малта и Русия. Според теб тези школи на какво ниво са в сравнение с българската?
Групата ми беше изключително тежка. Смея да твърдя, че това беше една от най-трудните и оспорвани групи на първенството с играчи на много високо ниво.
Без съмнение, щом представят страните си, това са състезатели на топ ниво, които са минали дълъг път на пресявки и квалификации, за да стигнат до Европейското първенство.
Специално за школите на Уелс, Израел и Малта мога да кажа, че са на много високо равнище.
Това са страни с традиции в този спорт. Особено Уелс и Малта, които няколко поредни години са били домакини на състезания от професионалния тур (дори Уелс продължават да бъдат вече над 10 години). Това говори само по себе си колко развит е снукърът в тези страни.
Ивайло Пеков с финалиста в "Крусибъл" през 2005-та година Матю Стивънс (вляво)
Да не забравяме също така, че Израел с Шахар Руберг в отбора си (съперник в групата ми) станаха вицешампиони на Европейското отборно първенство през 2012г. , което беше изключително постижение и също потвърждава високата им класа.
По мое мнение българската школа превъзхождаше единствено руската, за която не мога да кажа много. Разбрах обаче, че играчът, срещу когото се изправих, е под ръководството на ирландски треньор, което също не беше за подценяване.
Ти си първият българин с победа над представител от Обединеното кралство - Сам Томас от Уелс. Носи ли ти допълнително удовлетворение успехът над него и как се разви мачът?
Мачът ми със Сам Томас беше в първия ден на турнира, но по време на срещата бях спокоен, нямаше никакво напрежение в мен. Знаех, че щом е от Уелс и е стигнал до тук, е доста сериозен играч.
Ивайло Пеков с шампиона на Обединеното кралство и Мастърс - Марк Селби (вляво)
Просто се стремях да не му давам шансове и гледах да се възползвам от възможностите, които той ми даваше. За моя радост, успеваемостта ми за вкарване беше изключително висока, първите два фрейма му направих два или три добри брейка и от там цялата ми игра се разви перфектно.
Сейфти ударите ми също бяха на ниво и така се стигна до този шокиращ за него, а и за повечето хора в публиката, резултат.
Бях доволен от играта си, това беше първият ми мач в турнира, но вече знаех, че след тази победа, имам добри шансове за класиране напред.
Определено тази победа над играч от Обединеното кралство ми даде допълнително самочувствие, което ми помогна за следващите мачове. Разбрах, че няма непобедими състезатели на този турнир.
Ивайло Пеков със световния номер 1 и победител от РTC Victoria Bulgaria Open 2012 - Джъд Тръмп (вляво)
Срещу израелеца Шахар Руберг загуби драматично с 2:3 фрейма, съжаляваш ли специално за този мач и почерпи ли опит от битката?
Това беше доста луд мач. Играехме на така наречената телевизионна маса. Израелецът видя играта ми предишния ден и първите два фрейма буквално не ми даде топка за вкарване. Беше ме проучил доста добре и за 2 фрейма имах общо около 10 точки и всичко беше от негови фаулове.
След това обаче той започна да ми дава шансове и след едно много добро разчистване на цветните в третия фрейм и брейк от 48 точки в четвъртия се върнах в мача и направих резултата 2:2. При 2:0 в негова полза имаше около трима човека в публиката, а при 2:2 залата беше почти пълна.
Петият фрейм ми даде шанс, аз пропуснах и той реализира брейк от 63 точки, с което мачът приключи в негова полза. Бях изключително разочарован, че не победих, но почерпих много опит от този мач.
Ивайло Пеков в момент от мач на турнира PTC Victoria Bulgaria Open 2012 (в дъното българската съдийка Десислава Божилова)
От една страна да играя пред голям брой хора, а от друга за пореден път разбрах, че трябва да използвам всеки шанс, който ми се открие.
Доволен ли си от брейк-билдинга си на Европейското първенство и от сейфти играта си?
От сейфти ударите ми съм изключително доволен. Почти всички противници ги надигравах в този компонент, но от друга страна брейк-билдингът ми беше на приливи и отливи. В мача ми от директните елиминации, той направо липсваше.
С оглед на това, че в тренировките наблягам най-много на брейк-билдинг, не бях никак щастлив, че тази част от играта ми липсваше в някои ключови моменти.
На какво ниво беше организацията в Сърбия, можеш ли да я сравниш с тази в България през 2012-та година?
Организацията в Сърбия беше на много високо ниво. Нямам абсолютно никакви оплаквания. Впечатлен съм от това, че Сърбия е член на Европейската федерация по снукър от няколко месеца, а организира голям форум на такова високо ниво.
Българската и сръбската федерация, както и техните председатели, си приличат изключително много по усилията, които влагат за развитието на този спорт.
Българската делегация в Сърбия - Ивайло Пеков, Николета Николова, Ангел Геранов, Лъчезар Русаков, Десислава Божилова, Пролетина Величкова, Георги Величков, Братислав Кръстев, Жана Митова, Явор Неделчев и Вергил Мавродиев
Според теб кой компонент ти е по-силен и върху кои части на играта трябва да се усъвършенстваш?
Дългите удари винаги са били доста слаба част от играта ми. Доста трябва да поработя над този компонент на играта, въпреки че на този турнир съм удовлетворен от тях, защото е имало случаи, в които, на български турнири, съм вкарвал общо две дълги топки за три-четири фрейма...
Много играчи на родните ни турнири чакат грешка на противника, за да започнат серия. Това е изключително погрешна представа за игра и е недопустимо за международните първенства, където всеки трябва да започва серията си сам (най-често след дълъг удар), а не благодарение на грешката на опонента.
Брейк-билдингът е най-силната част от играта ми. В него ми трябва само постоянство.
И през 2013-та година България ще домакинства на РТС турнир, гледаш ли вече към него?
Не, може би звучи странно, но предпочитам да играя на Европейското първенство за мъже в Полша.
Най-важното е да се представя на ниво в оставащите турнири в България и да се класирам за турнира в Полша, а след това да решавам дали да играя там или на PTC-то.
Даниел Любомиров, Sporta.bg
Етикети:Реал Мадрид
КоментариНапиши коментар
ОЩЕ КОМЕНТАРИ