Екатерина Аврамова: Англичаните ме искат, но ще плувам за България!

Най-добрата плувкиня за 2011 година в България Екатерина Аврамова сподели в интервю пред Sporta.bg за какво мечтае и за изпитанията си по пътя към успеха.

Една от най-големите надежди в българския спорт тренира и живее в Англия. Чаровната спортистка говори за живота в Лондон, тренировките, лишенията и голямата мечта.

Аврамова е подобрявала националните рекорди десетки пъти. Тя ще представя България на олимпийските игри в Лондон и въпреки, че живее и тренира на Острова, няма никакво намерение да се състезава за друга страна.

Здравей, Катя, "хващам" те след националните състезания на Великобритания (ASA National Championships 2012), където грабна бронз. Разкажи повече за представянето ти там, доволна ли си от него?

Здравей, оценката от изминалото състезание е приемлива, като се има предвид, че не съм се готвила за него, тъй като Олимпиадата е само след броени седмици. Станах пета на 100 метра гръб, с не толкова очарователно време от 1.02.20, взех бронз на 50 метра гръб с време 29.2 и станах шеста на 200 метра гръб с време 2.13.7. Като цяло най-добро плуване направих последния ден на 200 м гръб. Но с личният ми треньор Даве Хичкок не се притесняваме и вярваме, че всичко ще е в пъти по-добре на Олимпиадата.

Всъщност, как се случи така, че заживя във Великобритания?

Майка ми беше цялостният инициатор на местенето ми в Лондон. След като осъзнахме, че плуването в България няма да се промени драстично тя взе трудното решение и премина през много тежки препятствия, за да успее да вземе сестра ми Елизабет и мен в Лондон. Личният ми треньор в България - Георги Дангалаков ми помогна и ме насочи, че това е правилният избор. Благодарение на двамата аз съм тук и след пет седмици ще представям България на Олимпийските игри.

Трудно ли ти беше да се установиш в Лондон и как те приеха британците?

Всяко ново начало е трудно, но когато знаеш че си заслужава, стискаш зъби и вървиш само напред! Никога не съм крила факта,че бях готова да се откажа и да се върна в България. Идвайки в една нова държава, познавайки само майка си и нямайки никой друг до себе си... изключително трудно е. Но с помощта на близките ми и моя личен треньор Даве аз успях да превъзмогна тъгата по родината, приятелите и остатъка от семейството ми и започнах нов живот тук. Сега дори не искам да си помисля за живеене някъде другаде, освен в Лондон. Тук вече е всичко за мен.

Тренираш за местния клуб Ийлинг, как преминава подготовката ти там? По-различен ли е отборният дух на Острова?

Илийнг е един от най-добрите клубове в цяла Великобритания. Главният му треньор и мой личен - Даве Хичкок се справя отлично, ако не и невероятно с управлението му от близо 35 години насам. Конкуренцията в отбора е убийствена. Това беше и нещото което ми помогна да подобря постиженията си с такъв голям скок в началото, когато се преместих. Историята на цялостната ми подготовка е дълга и от части в тайна(Смее се). Много тренировки, много желание и още повече упоритост са нещата, които трябват на един състезател да постигне мечтата си. А моята мечта беше именно да плувам на Олимпиада. Сега е време да следвам другата - медал от Олимпиада.

Коя е най-силната ти конкурентка? Познавате ли се?

Във Великобритания конкурентки имам много, само да пожелаеш. Никнат като гъби, коя от коя по-млада, по-силна... познаваме се с повечето. Дори сме и приятелки извън басейна. Помагаме си, когато имаме нужда, но се борим зверски една срещу друга в басейна!

На Европейското първенство през май в Дебрецен се класира 8-ма на 50 метра гръб и беше на 4 стотни от финалите на 100 метра. Как оценяваш представянето си там?

След Британските квалификации през март 2012-а прекарах доста тежки седмици, боледувайки. Ту бях извън басейна, ту се връщах обратно и понеже, както повечето хора, които ме познават знаят, че аз не мога просто да плувам, се опитвах да догоня изгубената си форма прекалено бързо и организмът ми не можеше да се оправи напълно. На Европейското не бях във върхова форма, но смятам, че резултатът ми от два финала на такъв форум никак не е за подценяване. Разбира се като един професионален състезател, който смятам че съм, не мога да бъда доволна, но не съм и напълно разочарована. Понякога нещата не се получават както ги планираме, а понякога ни изненадват...

Остава месец до старта на Олимпийските игри в Лондон. Изпробва ли вече Олимпийския басейн? Какво е усещането да плуваш в олимпийски води?

На Олимпийския басейн плувах още март месец, когато бяха и британските квалификации за Олимпиадата. Мога да кажа, че е басейн с огромни трибуни, надявам се да ги видя пълни съвсем скоро! Харесва ми басейнът и нямам търпение да плувам в него отново.

В какъв резултат се целиш на Олимпийските игри?

Целите на мен и Даве са подобряване на личните резултати, а всеки приятел на българското  плуване знае, че ако ги подобря... това значи и много добро класиране в дисциплините ми. Искам само да съм жива и здрава, пък каквото сабя покаже!

Да те върна към България. Аз лично се затруднявам да преброя всичките ти национални рекорди... Ти имаш ли си статистика - колко са те? А кой от рекордите ти е най-ценен?

Аз имам точна представа колко рекорда съм направила, но съм много суеверна и не
споделям точната бройка. Всички те са ценни, нито един не е по-маловажен от друг... всички съм постигнала с много труд, усилия, със сълзи и с ранни тренировки. Всеки един го помня с различни случки и всеки един ще остане в съзнанието ми като най-ценния.

Проявяват ли към теб интерес от Англия? Очакваш ли да има такъв при добро представяне на Олимпиадата и стои ли изобщо на дневен ред въпросът дали да се състезаваш за България или за друга държава?

Получавам предложения, но всички са с отрицателен отговор от моя страна!

Защо? Какво те мотивира да опитваш да печелиш медали за България, а не за страна, която предполагам ти предлага повече?

Все още тайно се надявам че нещата в България ще се оправят в най-скоро време. И ако това стане, страната ни има нужда от спортисти като мен.

Усещаш ли подкрепата на българската федерация по плуване?

БФПС правят всичко по силите си, за да осигурят една добра подготовка на всеки състезател от националния отбор по плуване. Винаги има към какво повече да се стремим, но смятам че за  момента правят дори и невъзможното, за да задоволяват всеки наш "каприз".

Извън плуването, на къде гледаш? Смяташ ли да продължиш обучението си?

Преди няколко часа получих отговор от един от университетите, в който бях подала документите си. Приели са ме специалност Бизнес и Китайски, с профил икономика. Така че започвам  обучението си през септември 2012, след заслужена почивка.

Във Facebook страницата си публикува свои снимки със симпатичен млад мъж, разкажи ни повече за него. Какви са отношенията ви?

Отношенията ни са чисто приятелски. Не обичам да коментирам личния си живот и бих желала той да си остане личен. Но благодаря за това, че следите страницата ми.

За момента изглеждаш изцяло отдадена на плуването, остава ли ти свободно време и как го прекарваш?

С толкова забързан и тежък график като моя не остава много свободно време за друг вид  забавления. Но всяка секунда в която не съм в басейна или не тренирам обичам да я прекарвам със семейството си. Особено с малката ми сестра Бети.

Клубният живот в Англия е много по-интересен от този в София. Намираш ли време и сили за дискотеки?

Честно казано, може да звучи и невъзможно, но за цялото време в което съм тук може би
съм излизала не повече от 3-4 пъти по клубове и причината винаги е била рожден ден на мой съотборник или просто събиране на отбора. Но време за клубове не ми остава. А и желанието липсва.

За финал, какво искаш да пише срещу името ти в спортните анали след години? Довърши фразата - Екатерина Аврамова...

ОЛИМПИЙСКАТА ШАМПИОНКА НА 21-ВИ ВЕК С НОВ СВЕТОВЕН РЕКОРД!

Диана Цветкова