Лудите глави на футбола: Паоло Ди Канио

Футболът е доказано най-обичаната игра в световен мащаб, а причините за това не са една или две. Този спорт технически позволява най-различни импровизации от страна на неговите най-запомнящи се артисти, което и често води до красиви и незабравими моменти на терена. Но заедно с грациозността, елегантните изпълнения и моментите на магия, тук има и нещо друго - култът към лудите глави. Лошите и диви момчета, които заемат своите специални места в историята, феновете ги боготворят такива, каквито са. Често преминавайки границата, вършейки и недопустимото, но истински и искрени в поведението си. Всеки понеделник Sporta.bg ще ви припомни за някои от най-ярките представители на тази особена порода футболисти, които никога няма да забравим.

И преди сме застъпвали въпроса, че футболът и политиката често вървят ръка за ръка. И няма как да е другояче, имайки предвид, че и футболистите са хора също като нас - със свои възгледи, идеи и поглед върху живота. Едни имат достатъчно смелост да ги споделят, както бе в случая на легендарния Сократес, а други вероятно пазят всичко за себе си. Е, Паоло Ди Канио е по-скоро от първия тип.

Роден в един от работническите квартали на Рим, изпълнен предимно с фенове на Рома, Ди Канио никога не допуска "джалоросите" в сърцето си. Напротив, малкият Паоло обиква истински другия голям тим на Вечния град - Лацио, а в бъдеще и сбъдва мечтата си да играе с небесносинята фланелка. И макар да разполага с несъмнено богат арсенал от футболни качества, бъдещата легенда на "римляните" ще остане в съзнанието на хората предимно със своите политически възгледи, твърде трудни за приемане през този век. Със страстта си към фашизма, Бенито Мусолини и липсата на скрупули, когато става дума за изразяването си пред публика.

Детството на Паоло не е леко, защото малкият римлянин страда от деформация на краката, което му налага да носи специални ортопедични обувки. Нещо, което и застрашава мечтата му да играе футбол. Самият Ди Канио обаче споделя, че още в ранна възраст започва да упражнява силния дух и характер, който в последствие ще му позволи да играе в митичната Серия А. "Моят отговор на проблема ми бе да се упражнявам. Да се упражнявам това, колкото мога. Да опитам да се превърна в човека, който съм в момента", споделя Паоло Ди Канио.

Кариерата на Паоло Ди Канио протича между родната Италия и Великобритания, като освен за любимия Лацио, нападателят играе и за два от най-големите клубове на Ботуша - Ювентус и Милан. През 1996 година Ди Канио напуска "Сан Сиро" и поема към Острова, където му е нужен едва един сезон, за да добие легендарен статус сред феновете на Селтик. Клуб със страстни и вдъхновени фенове, които бързо обикват бурния и динамичен характер на Паоло. Между 1997 и 2004 Ди Канио заиграва в Англия, носейки екипите на Шефилд Уензди, Уест Хям и Чарлтън, а през 2004 година се завръща в истинското си семейство - Лацио. Италианецът вече се радва и на кариера като мениджър, понастоящем водейки отбора от Първа лига Суиндън Таун.

Като футболист Паоло Ди Канио е от онези редки таланти, които изглеждат като докоснати от Господ. Римлянинът рядко практикува играта по стандартния начин, като импровизацията и чудноватите решения са неразделна част от снаряжението му. Бившият му мениджър Хари Реднап дори заявява веднъж, че "някои от нещата, които Паоло прави, те карат да ахнеш, а останалите трябва да си плащат, за да имат честта да тренират с него". През 2000 година Ди Каниоотбеляза феноменален голза Уест Хям срещу "лудата банда" от Уимбълдън, а великолепното му ножично воле и до днес е считано за едно от най-добрите изпълнения в историята на Висшата лига.

За времето си на Албиона Ди Канио на няколко пъти показа себе си като д-р Джекил и м-р Хайд. През 1998 година италианецът сътвори един от най-големите скандали в историята на английския футбол, позволявайки си да избута в гърдите рефера Пол Алкок, по време на мача между Шефилд Уензди и Арсенал, а три години бе удостоен с награда за феърплей. Тогава вече носещ екипа на Уест Хям, Паоло забелязва, че вратаря на Евертън Пол Джерард лежи контузен на земята. Съдийски сигнал няма, което и позволява на италианеца да опита да отбележи в опразнената врата. Вместо това, Ди Канио хваща топката с ръце и изчаква Джерард да получи медицинска помощ.

Относно зловещия момент с рефера Пол Алкок, който бележи един от малкото случаи, когато футболист посяга на съдия в толкова реномиран шампионат като английския, Ди Канио си спомня: "Един момент може да заличи всичко, което си постигнал преди това. Не съм убил никого. Бутнах съдията, като всички знаем, че това не е редно. Но се случва. Понесох си последствията и бях наказан за 11 мача. Но как реагира пресата? Изкара ме истински варварин, напълно откачен...."

Попитан какво е провокирало подобна реакция от негова страна, Ди Канио обяснява: "Извърших нарушение срещу Патрик Виейра, който започна да се превива на земята. Отидох при него и му казах - "хайде, Патрик, спри с тия глупости". Секунди по-късно пристигна Мартин Киоун, който уж неволно, ме фрасна с лакът в лицето. Тогава откачих, защото съдията изгони мен. Дори и сега, като гледам повторения на ситуацията, не мога да повярвам как той се строполи на земята. Като пиян клоун".

Реферът Пол Алкок е на земята, след като е бил избутан от разгневения италианец

Секунди след инцидента с Пол Алкок, левият бранител на Арсенал Найджъл Уинтърбърн пробягва почти целия терен, за да изрази ненавистта си към бурния италианец. "Копеле! Свършен си! Шибано италианско копеле, свършен си!", крещи Уинтърбърн в лицето на Ди Канио. Вглеждайки се в очите на италианеца и виждайки погледа на човек, който създава впечатление на истински психопат, Уинтърбърн започва да осъзнава, че отсрещният удар вероятно предстои. Но такъв не следва, а бранителят бърза да се изтегли от горещата зона, преди да пострада.

През 2004 година Паоло Ди Канио напуска Острова и се завръща в Италия след осемгодишна пауза. Тогава нападателят приема солидно орязване на заплатата си, имайки предвид, че "орлите" са измъчвани от сериозни финансови проблеми, които дори могат да доведат до банкрут на клуба. Феновете на столичния гранд приемат с отворени обятия някогашния си любимец, който трябва да запълни дупката, оставена от напускането на Алесандро Неста в посока Милан две години по-рано.

На 6 януари Гранде Паоло извежда Лацио до победа с 3:1 над кръвния враг Рома, като самият той бележи едно от попаденията във вратата на "джалоросите". След последния съдийски сигнал Ди Канио изпада в транс, осъществявайки стопроцентов емоционален контакт с тифозите от "Курва Норд". Нападателят изглежда като обезумял след боя над "вълците", а фотографите на пистата запечатват кадър, който с години наред няма да бъде забравен - Ди Канио вдига високо дясната си ръка и поздравява "Курва Норд" с фашистки поздрав.

Десетилетия след смъртта на Бенито Мусолини, Италия изглежда потресена от видяното. Снимката на Паоло Ди Канио обикаля земното кълбо със скоростта на светлината, а италианската футболна асоциация го наказва с лишаване от права за 1 мач и глоба в размер на 7 000 евро. За ужас на ръководството на Лацио и по-сензитивно настроената част от италианската общественост, лошото момче на Рим повтаря постъпката си и в мача срещу Ливорно - клуб, популярен с лявата идеология на своите тифози. Обстановката по време на тази среща е като за приказка - тифозите на Ливорно се скъсват да пеят анти-фашистки песни, докато същевременно в сектора с фенове на Лацио може да бъдат забелязани изобразени свастики.

"Винаги ще използвам този поздрав, защото това ми дава чувството, че принадлежа към хората си. Използвах този жест, защото за мен той е символ на принадлежност към група от хора, които държат на истинските ценности. Които роптаят срещу постоянната стандартизация на Рим като град, срещу всичко това, което обществото се опитва да ни наложи. Гордея се, че принадлежа към тези хора, като искам и занапред да се обръщам към тях по този начин", обяснява в последствие кумирът на "Курва Норд".

Ди Канио и "Курва Норд" - любов за цял живот...

Италианските власти са бесни на Ди Канио, който от своя страна изразява очаквания, че лично президентът на Лацио ще се застъпи за него и ще го защити. Нещо, което обаче така и не се случва. "Небесносините" се дистанцират от поведението на своя състезател, а еврейските организации в Италия са като развързани кучета, настоявайки за тежки наказания и санкции спрямо най-популярния фашист сред футболистите. Следва и отговор от страна на тифозите, като три различни групировки от фенове на Лацио отварят банкови сметки, в които събират средства за глобата на Ди Канио.

"Ще продължа да се боря за справедливост по други начини и с помощта на моите адвокати. А колкото до феновете, само един определен поглед ще ни бъде достатъчен, за да се разберем", заявява Ди Канио пред италианските медии, след като обещава, че ще спре да поздравява тифозите с високо вдигната дясна ръка.

Самият Паоло Ди Канио никога не е криел адмирациите си към Бенито Мусолини, макар и да отрича, че поздравите му към "Курва Норд" крият политически подтекст. В своята автобиографична книга Ди Канио пише, че е "запленен от личността на Мусолини", който съща така намира за "дълбоко неразбран, но много принципен и етичен". В дните на бушуващия пожар, Ди Канио получава поздравления от внучката на Бенито Мусолини - Алесандра, която споделя "колко очарована е останала", виждайки високо вдигната дясна ръка на нападателя.

На 20 май 2011 година Паоло Ди Канио става мениджър на нискоразредния английски Суиндън Таун, а самото му завръщане на Острова разиграва скандален казус. Един от основните спонсори на Суиндън се отказва от договора си с английския клуб, оставайки шокиран от назначението на италианеца, не криещ симпатиите си към Мусолини. Три месеца по-късно Ди Канио се забърква в първи скандал, като този път буйният римлянин се сдърпва с един от собствените си футболисти. Суиндън губи от Саутхемптън в двубой от първите кръгове на Карлинг Къп, а Гранде Паолопочти не се сбива с тарана Лиън Кларк. В резултат на това Ди Канио остава начело, но Кларк е изритан от клуба.

Въпреки всичките противоречия, произхождащи от бурния нрав и трудните му за приемане политически възгледи, Паоло Ди Канио е един от онези хора, които все по-рядко имаме удоволствието да наблюдаваме в съвременния футбол. Докато днес повечето състезатели лесно целуват емблемите на клубове, които познават от часове, Ди Канио е като пример за отдаденост към цветовете.

Преди едно от дербитата между Лацио и Рома на "Олимпико", Ди Канио държи съквартиранта си буден в течение на цяла нощ, гледайки отново и отново DVD издание на епоса "Смело сърце" с Мел Гибсън. Харесван или не, Паоло Ди Канио представляваше "старата школа" - едно особено тесто футболисти, които вече са на изчезване във време, което все повече става подвластно на парите, хвърляйки дълга сянка над някогашните ценности на играта.