Атанас Голомеев: Не става само със старание

Атанас Голомеев е един от най-големите баскетболисти в историята ни. С националния отбор той играе на 5 поредни европейски първенства, а на две от тях - 1973 и 1975 г., става топ реализатор. Ето какво каза Голомеев, известен сред феновете на баскетбола като Змея, за представянето на националите в квалификациите за европейското първенство и отпадането на тима в интервю за "7 дни спорт".

- Г-н Голомеев, как ще коментирате отпадането ни в тези квалификации?
- На книга съставите, с които трябваше да играем, изглеждаха много по-добре от нас. Но така, както се развиха нещата, изпуснахме един невероятен шанс. Гледах всички мачове, които даваха по телевизията. За мен това е пропусната възможност. Знаейки възможностите на Полша, Грузия и отчасти на Белгия, аз лично не хранех много големи надежди. Но видях, че това са абсолютно победими отбори. Ние самите успяхме да ги бием в някои срещи. Проблемът е, че не може да правим такива сривове и да бъдем догонващи. В Белгия поведохме с 11 точки, а след това те ни обърнаха и ни вкараха 16 безответни точки. Не че по принцип не се случва... Снощи (б.а. - в понеделник) гледах мача САЩ - Бразилия от световното първенство. Двата отбора вкараха общо 5 точки за 5 минути и нещо.Такива глупости, такива грешки аз не бях виждал от години.Направиха по 25 грешки. Вижда се обаче, че дяволът не е толкова черен. И при нас той не беше толкова черен, но изпуснахме уникални шансове като мача с Грузия в София, който ни закопа. Този мач трябваше да го вземем. След това тръгнахме да гоним дивото. Водехме на полувремето, което показва, че Грузия не са толкова страшен отбор. Беше хубаво, защото имахме млади и талантливи момчета, но нямаме постоянство в играта.

- Какви са слабостите в играта ни? Защо се стига до обрати или пък до случаи, в които ние трябва да обръщаме?
- Ние винаги печелим, когато гоним обрат. Един сериозен и стабилен отбор играе постоянно, а ние не сме така. Това го отдавам на липсата на опит. С двама-трима опитни състезатели няма да е така. Другото важно нещо е липсата на високи хора. Ники Върбанов компенсира, но на този етап той не е човекът, който може да носи отбора. Всеки един отбор разполага с по двама души по над 210 см, които да играят под коша. Иначе и Чавдар Костов, и Аврамов показаха, че имат качества. Изиграха това, което се очакваше от тях.Слабото ни място бе подкошието.Непостоянството на близнаците също си каза думата. Едно добро, едно лошо, едно добро, едно лошо... Не направиш ли серия от 5-6 добри неща, няма как да се случи.

- А има ли позитивни неща?
- Най-хубавото нещо е, че всички се стараха. Бедата е, че само със старание не става, трябват и умения. Имаше периоди, в които националният отбор беше място, където много хора не си даваха много зор. Но сега момчетата играха с желание, видя се, че бяха колектив. Нямаше дрязги, нямаше лагери, както е имало преди. За страничен наблюдател като мен отборът изглеждаше добре. Но това непостоянство ни изигра лоша шега.

- Оптимист ли сте за бъдещето на този отбор?
- Ако не подготвим хора в подкошието, ще си я караме така много дълги години. Външните ни играчи показват, че имат потенциал. Включително и младите. Но отдолу ние не показваме нищо ново. Нито близнаците, нито Върбанов, независимо от напредъка му. Той не е лидер под коша. Не слагам Стефан Георгиев като център. Той е опитен играч, но когато срещне играчи по 215 см, каквито има в квалификациите, неговата сила е от средно разстояние.Георгиев не може да тежи и да мачка под коша.Остава само Върбанов. Изобщо там ни е слабото място. Аз съм опитимист, но ако успеем да запълним тази празнота. Сега я попълваме с двамата близнаци Калоян и Деян, които не са типични центрове. Те са крила по-скоро. Но иначе външните играчи са добре. Ако Филип Виденов се запази в такава форма следващите 2 години, той ще помогне на националния. Тук опираме и до липсата на конкуренция в България. Видя се как играе Филип, който е в чужбина от много време, видя се как играят другите. Едно е да играеш в испанското, италианското или което и да е първенство, друго е да играеш в България, където имаш по 2-3 сериозни мача.

- След провала на Евро 2009 се заговори, че има нужда от промяна, че клубовете трябва да се обърнат към юношите. Вие виждате ли такава промяна?
- Не. Вече се работи малко по-сериозно при подрастващите, и то само на няколко места, но плодовете от тази работа ще дойдат по-късно. Има желание и в ръководството на федерацията, забелязват се много положителни неща, но всичко е в начална фаза.Общо взето обаче, съм по-голям оптимист.

- Какво ще кажете за треньорското ръководство? Успешна ли е системата с Росен Барчовски като старши треньор и Светислав Пешич като консултант?
- Оказа се, че е добър вариант.Росен беше единственият вариант.За съжаление няма други. Росен показа, че вече е по-опитен, има сериозен напредък. Видях само една негова грешка в тези квалификации. В мача с Грузия се забави с пускането на Филип Виденов. Но общо взето, водеше добре мачовете. Като единствен вариант беше добър. А и тази комбинация с Пешич си беше успешна. Пропукването не идва от тях. Видя се, че физически не сме толкова зле. Но уменията - там ни е проблемът. Тези сривове в играта и след това изригвания. Трябва да ни поведат със 7, 8, 10 точки и тогава да заиграем по-сериозно в защита и в нападение. Трябва да се играе така още от самото начало. При нас трябва да опре ножа до кокала, за да започнем да играем.

- Какво можем да направим по въпроса?
- Това е начинът - да те видят и да те купят. Защото виждате, че гръбнакът и във волейбола, и във футбола, и в баскетбола са играчите, които играят в чужбина. Това са играчи, чиято година минава в конкурентна среда. Докато в нашия шампионат това няма как да се случи.Ние в половината, даже в 70% от мачовете се разхождаме.Повечето мачове са с предизвестен край. Това е голямата беда. И затова догодина трябва да се участва в тези допълнителни квалификации, младите да добият още опит и евентуално да продадем някой играч в по-стойностен отбор и шампионат. Това е пътят. Не ни ли видят, няма как да се случи. Даже и да имаме играчи, къде да ги видят? Няма как да стане. Само ако имаме някое дете чудо, което веднага ще го надушат. За съжаление нямаме такива.

- След загубата от Грузия обаче се заговори за един обратен процес - връщане в отбора на хора като Тодор Стойков, Юли Радионов, Димитър Ангелов.
- Не виждам смисъл в цялата работа. Тошко - да, но за другите... Мисля, че тези момчета, които играят сега, се справиха добре.