Ще има ли някога друг тим като този на България от САЩ 94-та?

Sporta.bgще ви предостави възможността да прочетете вълненията и представите на един футболен фен и редактор от Sabotage Times. Чудото, което сътвори българският национален отбор по време на Мондиал 1994 в САЩ, през очите на един искрен британец, решил да сподели неговите възгледи.

Този преди всичко футболен фен разказва на света емоциите си от Световното през 1994 или познато у нас като незабравимото американско лято. Той ужасно добре обяснява на света чудото сътворено от някои от най-добрите ни играчи като не спира с хвалбите и нестандарните обяснения за Трифон Иванов, Стоичков, Костадинов и Лечков.

Световното първенство в Бразилия ви се вижда интересно? Пълно е с щастливи и нетърпеливи фенове навсякъде...

До края на Мондиал 2014 очаквам да видя все повече мултимилионни спонсори, използване на хитрини, гмуркания, ужасни фенове облечени в рицарски облекла (като това на Св. Георги). Но ще бъда честен с вас, ненавиждам почти всеки един отбор от Световното и най-много този на Англия.

Не беше винаги така.

Преди нямаше толкова много насищане и преднамереност. През 1994-та година на Световното в САЩ бе все още възможно да срещнеш отбор, който да те омагьоса и съблазни със своята игра. Преди Интернет да ни погълне, имаше отбори и футболисти, за които не се знаеше почти нищо. Измислените фенове, блоговете, в които можеш да разбереш всичко за всеки един играч не съществуваха. Въпреки, че България е част от Европа, освен един много известен футболист, аз не знаех абсолютно нищо друго за нея.

Националният отбор на България представяше една страна борещата се в пост комунистическия период, дошла от неизвестно къде и стигнала до полуфинали и то не с резултати от рода на 1:0. Този отбор с доста не традиционно изглеждащи футболисти представи един стилен и бърз контраатакуващ футбол и почти покори световния връх.

Това, което ги направи моя любим отбор, бе не само представянето им на терена и това, че те се различаваха от всеки един отбор до момента. Те бяха аутсайдери, извън закона. Банда зли чудаци от Изтока, незавладяни от Даяна Рос, Budweiser и Mickey Mouse Razzmatazz.

За да разкажа тази история, трябва да се върнем през 1989 година, когато падна Комунистическият режим и вече футболистите можеха да играят където си поискат.

Извънземният Христо Стоичков, чиято бързина и фантастичен удар му спечелиха прякора „Камата“ (The Dagger) премина в Барселона. Там той игра в уникалния отбор на Кройф от 1990 и започна да вкарва голове като си партнираше с Ромарио. Това се случи след като през първия си сезон той изтърпя 2 месеца наказание да не играе, поради това че настъпи съдия по крака.

Тъмни черти, умислен, лесно избухващ и страшно талантлив – Стоичков, можеше да бъде изигран от Де Ниро.

Имаше и други известни футболисти, които се преместиха в известни отбори. Такива бяха „трудолюбивото крило“ Костадинов – ФК Порто, „големият човек най-отпред“ Пенев – Валенсия. Представете си нещо като Диего Коща.

Като контраст с всички други в отбора (от футболна гледна точка както и от прическата) това беше „магьосникът“ Йордан Лечков. 27-годишен в тялото на 200 годишен стар човек. Напълно плешив като изключим малко част отзад на главата., той бе нещо напълно различно, но неспорно талантлив полузащитник.

Имаше един човек, защитникът Трифон Иванов, който наистина ни караше да седнем и да кажем „Какво по дяволите е това?“. С дългата си грива, брада, вежда и червени хлътнали очи, той олицетворяваше планински лъв на метадон. Той изглеждаше толкова под влиянието на наркотици, че се учудвах как изобщо издържаше до почивката. Проклет да съм ако неговото „шише с вода“ не съдържаше друга напитка. И ето същевременно с изящество отнемаше топката на красивия Габриел Батистута, пълна противоположност на Иванов.

Към тази група от хора, които са напълно различни от традиционното, нека добавим и вратаря Борислав Михайлов, който след Световното подписа с Рединг където беше абсолютна нула. Също така нисичкият и червенокос десен бек Киряков.

Българите играха в трудна група с отборите на Аржентина, Нигерия и Гърция, като бяха посочвани като 3-ти фаворит в групата.

Въпреки загубата си в първата среща с Нигерия, те спечелиха следващите си 2 мача: 4:0 срещу Гърция и 2:0 с Аржентина, играейки на убийствени контраатаки.

Невероятно постижение, като се има предвид, че България никога не е печелила мач на Световно първенство в историята си, а следващият им мач бе срещу отбора на Мексико.

Отново страхотен гол на Стоичков след контраатака. Мексиканците изравняват след това и в крайна сметка се стига до дузпи и класиране на българите на четвъртфинали.

В следващия си мач те се изправиха срещу отбора на Германия. Първоначално германците повеждат с 1:0 след дузпа, но малко по-късно „камата“ изравни с невероятен пряк свободен удар от около 35 метра.

Няколко минути след това „магьосникът“ Лечков прави разликата в мача за 2:1с неспасяем удар с глава.

Така се получи една от най-големите изненади в съвременната история на футбола. След мача с Германия коментарът на Стоичков „ако трябва да бъда честен, беше лесна победа“ заслужава поклон.

България губи от Италия на полуфинал на стадиона на "Джайънт Стейдиъм" в Ню Йорк. Приказката беше до тук.

В днешно време, ние всички отчаяно търсим такъв отбор, който да подкрепяме и да викаме за него. Отбор, който да ни остави живи спомени, а не обичайните „топ 100 моменти на Световно първенство“. През 1994 именно тези абсолютни аутсайдери предоставиха такова изживяване.

Все още търся новата България.