Стоичков отново на "Армията" - там, където се роди легендата

Христо Стоичков се завърна в ЦСКА след близо 5 500 дни. Около 1500 фенове на „червените" посрещнаха с фойерверки Камата при стъпването му на „Българска армия" за първа тренировка начело на тима.

Той не разкри подробности около договора си, но обяви, че неговите контракти са безсрочни.

Стоичков обеща, че следи строго спазването на дисциплината и се закани на играчите да не опитват да кръшкат, като също така не пропусна да поздрави, но и да се заяде с Наско Сираков и Левски.

Само преди седмици привържениците на „армейците" бяха загубили надежда за светло бъдеще, особено след уволнението на старши треньора Стойчо Младенов, но със завръщането на Стоичков оптимизмът и еуфорията отново се настаниха в червените души и сърца.

Стоичков няма нужда от представяне, нито любовта на феновете на ЦСКА към него има нужда от обяснение.

Едва ли има „армеец" в публиката, който не помни най-бляскавите моменти от първия сезон на Камата като футболист на ЦСКА. Още с първите си прояви на терена с червената фланелка си проличава огромния потенциал и спортен хъс на привлечения от Хеброс голаджия.

Най-паметният двубой от този период за Стоичков, естествено, е скандалният финал за Купата на България срещу Левски, който беше прекратен заради масово сбиване между играчите на двата тима.

Българската комунистическа партия е потресена, че подобни батални сцени се появяват в ефира на националната телевизия, заради което преименуват отборите на Витоша и Средец.

Стоичков е сред най-активните футболисти в пререканията с противниковите играчи, което му издейства доживотна забрана да играе футбол. За щастие, на практика той отсъства от терените само около месец.

След като му е разрешено да се завърне в игра Стоичков прави знаменития си сезон 1989/90, в който вкарва 38 гола в 30 мача за „армейците" и печели Златната обувка за голмайстор номер 1 в Европа заедно с иконата на Реал Мадрид Уго Санчес.

„Можех да вкарам много повече от 38 гола, но комунистите не искаха да ставам голмайстор на Европа. Мислеха си, че ако един българин спечели Златната обувка, в Европа ще си помислят, че първенството ни е корумпирано и заповядаха на съотборниците ми да не ми подават топката.

Пречеха ми всячески, в България мисленето е такова. В последния кръг имах 37 гола и ми трябваха 2 за 90 минути, за да мина Уго. Нямаше да ми е проблем да ги вкарам, но заради комунистите отбелязах само 1 и се изравних с Уго.

Имаше разлика, защото аз постигнах 38 гола в 24 мача, а Уго в 38. С него сме си говорили по темата, той знае много добре какъв е случаят", заяви Стоичков наскоро в интервю по темата.

От всички победи във Вечното дерби феновете на ЦСКА помнят най-вече онова прословуто 5:0 с четири гола на Стоичков. Той запазва специално място за себе си в червените сърца с решението си да излезе с фланелка номер 4 в следващия двубой срещу Левски, което и до днес е безпрецедентен случай във футбола.

Най-голямото му постижение с екипа на ЦСКА си остава полуфинала в турнира за Купата на носителите на купи (КНК) през 1989-та година срещу великия Барселона.

"Ние от ЦСКА на полуфинал срещу Барселона на Кройф с големите звезди - Бакеро, Алойсио, Алесанко, Амор, Линекер, Еузебио, Бегиристайн, Серна... Какъв отбор имахме срещу себе си, къде бяхме тръгнали ние?

Ако Любо Пенев не се беше контузил, мачът щеше да бъде съвсем различен. Освен това реваншът трябваше да го изиграем на нашия стадион, защото теренът беше по-малък и щяхме да имаме предимство, защото играчите на Барселона бяха свикнали на по-широко.

Комунистите наредиха обаче да играем на Националния стадион, изобщо не ги интересуваше. Те не разбираха. Така Барселона владееше топката, а ние просто гледахме...", спомня си Стоичков.

И до днес е знаменит крайният резултат от сблъсъка в спора за финала на КНК между каталунците и „червените" - Барселона срещу Стоичков 6:3.

Благодарение на страхотното си представяне срещу Барса Камата заслужи не само уважението на великия Кройф, но и най-емблематичния трансфер в историята на българския футбол.

Стоичков преминава в Барселона през 1990-та година след изиграни 119 мача и реализирани 81 гола за ЦСКА. Това е повратен момент в неговата футболна кариера, защото в рамките на 5 години той ще покори върховете в клубния футбол, а в знаменитото лято на 94-та година ще блесне на Мондиала в САЩ, за да заслужи най-ценния индивидуален приз – Златната топка.