Сашо Тунчев не отрече за ЦСКА

На 9 май 2008 г. Александър Тунчев вдигна високо купата над главата си. Капитанът на ЦСКА ликува с 31-вата шампионска титла за отбора. Месец по-късно този "червен" тим не съществуваше, а клубът нямаше лиценз. Редом с почти всички Тунчев си тръгна - срещу един милион евро го купи "Лестър".

Три години и половина по-късно един от най-стабилните защитници в новата история на футбола ни е пред завръщане на "Армията". А идването му става все по-важно след допинг скандала с Костадин Стоянов и неяснотата дали и за колко време ще бъде наказан той.

- Ще се връщате ли в ЦСКА?

- Тепърва ще се говори. Агентът ми Лъчезар Танев е имал среща със собствениците на ЦСКА. Когато се видя с него, ще знам повече. До лятото съм футболист на "Лестър" и първо трябва англичаните да си кажат думата.

- Вярно ли е, че сте имали разминавания при разговори с хора от ЦСКА?

- Да изясним и този въпрос - с хора от ЦСКА не съм говорил лично. Танев затова е мой агент - представлява интересите ми. Той проучва възможностите и когато нещо си струва, ми съобщава. Никога не съм казал нещо лошо срещу човек от ЦСКА. Напротив - винаги съм бил в прекрасни взаимоотношения с всички. Но имам мениджър, за да се грижи при подобни случаи. Дойде ли време, аз ще говоря също с шефовете на ЦСКА.

- Как са колената ви?

- През този сезон не съм имал никакви проблеми. Три месеца изкарах в "Кристъл Палас" и колената са ми като от желязо, да чукна на дърво. Само в последните седмици разтегнах аддуктора. Но от десет дни тренирам на пълни обороти и играх два мача за резервите на "Лестър".

- Има ли опасност подобна тежка контузия на коляното да се повтори?

- Гаранции никой не дава. Може да се случи и на футболист, който не е имал проблеми с колената, и на такъв като мен. Ще дам пример с моя приятел Кирил Котев. Той си е в България и спазва зимна програма, дадена му от клуба. И докато я изпълнява, контузи тежко коляното си. Застраховани няма.

- Минавало ли ви е през главата да се откажете от футбола, докато се възстановявахте?

- Минах през периоди, които никому не пожелавам. Но чак да се откажа - никога. По-скоро се притеснявах как ще се чувствам, когато отново съм на терена. Но страхът изчезна с мачовете. Лекарите и физиотерапевтите, които ме лекуваха, казват, че съм напълно здрав. Истината е, че нямах късмет - контузиите убиха цели 18 месеца от футболната ми кариера. В спорта е така. Видяхте какво се случи с Неманя Видич от "Манчестър Юнайтед", за когото сега не се правят прогнози кога ще се върне.

- Имате ли оферта от "Лестър" за нов договор?

- На този етап нямам.

- Интересува ли се друг английски клуб от вас?

- Докато бях под наем в "Кристъл Палас", треньорът ми каза, че има желание да продължа при тях от януари. Но сега няма нищо по въпроса.

- Ако дойде оферта и другият вариант е ЦСКА, какво предпочитате?

- Зависи най-много от предложението. И то най-вече от периода на договора. Вече съм на 30 години и искам най-доброто за семейството си. Отбор от Англия, разбира се, е огромно предизвикателство. Жалко е, но в България сме далече от тукашното ниво.

- Напуснахте ЦСКА като капитан и шампион. До къде можеше да стигне отборът от 2008 година?

- Всички вярвахме, че имаме сили за Шампионска лига. Бяхме много сериозен отбор. Мнозина се опитваха да омаловажат успеха ни, но няма друг случай, когато отбор завършва без загуба първенството. Често се сещам за лятото на 2008-а. Разочаровани бяхме всички - футболисти, треньори, фенове... Този тим на ЦСКА е най-силният, в който съм играл.

- От онзи отбор на ЦСКА остана само Тодор Янчев. Следите ли какво се случва в тима?

- Гледам по телевизията. Нормално е да има и спадове. Ясно е, че в ЦСКА всички са свикнали винаги да се побеждава. Но в спорта това е невъзможно. Прекалено драматично го приемаме. Ако беше в България, дори Алекс Фъргюсън можеше да е безработен след отпаданията за купата на лигата и Шампионската лига.

- Кой е най-добрият защитник, с когото сте си партнирали?

- С Кирил Котев и Валентин Илиев се разбирахме перфектно. В националния също ми допадаше стилът на Игор Томашич.

- Кой е най-силният нападател, срещу когото сте играли?

- Рууд ван Нистелрой. Отдалече личи голмайсторът. Играх срещу него с националния отбор, когато загубихме с 0:2 в Амстердам.

- Може ли ЦСКА да бъде крачка към завръщане в националния отбор?

- Разбира се! Като всеки друг искам да играя за България. И това не зависи дали съм в ЦСКА или другаде. А дали аз показвам добри игри.

- Питат ли ви в Англия защо националният ни отбор е толкова слаб? Коментирахте ли с някого загубата от Уелс?

- На тях им е интересно, а на мен ми е тъжно. Най-много ме разпитваха защо имаше толкова малко хора на трибуните. Чудя се какво да им кажа. Обясних, че е форма на протест срещу слабите резултати.

- Чувате ли се с другите български звезди на Острова?

- Най-често си говорим със Стилиян Петров. Понякога и с Мартин. С Бербатов нямам контакт. Всички сме на едно мнение - проблемът в националния идва от футболистите. Добри играчи, а няма колектив. Вярвам, че имаме шанс да се класираме за световното. Би било самоубийство да се отписваме, преди да сме почнали.

- Какво е най-ценното нещо, което научихте за три години и половина в Англия?

- Уважението на треньора към футболистите и обратното.

- Кой мач няма да забравите?

- Победата с 1:0 над Люксембург. Бихме с мой гол.

- Голяма ли е разликата между българските и английските треньори?

- Напрежението е различно. Българите са поставени под много по-голямо. Аз съм работил с прекрасни специалисти като Едуард Ераносян, Стойчо Младенов и настоящия ми треньор Найджъл Пиърсън. Нашите не са по-слаби.

"Труд"