Юсейн Болт: Ако имаше медали за оргии, щях да ги обера

Докато прочетете това заглавие, трикратният олимпийски златен медалист Юсейн Болт вече ще е пробягал половината футболно игрище. В новата си книга "9,58 - Да бъдеш най-бързият човек на света" обаче най-бързият човек в света признава, че по природа е мързелив, често пропуска тренировки и е пропилял първия си шанс на олимпиада от скука.

В автобиографията си, която излиза на пазара на 2 септември, 24-годишният ямаец разкрива също любовта си към гуляите на младини и към доминото на старини.

- Бяха щури купони - от 2003 г., когато заминах за Кингстън на 17 г., докато навърших 20. Джамбурето започваше в 1 ч. и продължаваше до 6 ч. на зазоряване. Бяхме млади и буйни.
За селянчето атракциите на големия град били неустоими

- Дотогава татко държеше здраво юздите и рядко ме пускаше навън. А когато го правеше, налагаше ранен полицейски час далеч преди старта на веселбата.
Закъснявах ли, ядях бой
В Кингстън вкусих с наслада свободата. Ако имаше златни медали за пиршества, аз щях да обера всичките. На тези вечеринки обръщах по няколко бири "Гинес" и на другия ден отивах на тренировка. Не съжалявам, защото този живот ме направи това, което съм. На олимпиадата в Атина през 2004 г. бях на 18 и казах на тогавашния ми треньор Фиц Коулмън, че не се чувствам подготвен. В квалификацията на 200 м усещах, че самото ми присъствие е абсолютна загуба на време. Можех да бъда сред първите четирима и да се класирам, но нямах никакъв интерес. Движех се пети и преди финала можех да задмина спортиста пред мен, но не го направих.

Върнах се в Ямайка като спукана гума, обливан отвсякъде с помия. Всички ме псуваха и обвиняваха запоите за провала ми. Почувствах, че и треньорът не ме разбира, и реших да го сменя. Глен Милс тренираше националите на Ямайка и го помолих да поеме и мен. Глен беше много по-различен, обсъждаше проблемите с атлетите, не говореше като даскал в клас. Първо ме изпрати на преглед. Имах проблеми със сухожилията и гърба, които старият треньор пренебрегна, твърдо решен да ме пришпори за олимпиадата.

Откриха ми сколиоза - заболяване, което причиняваше изкривяване на гръбнака надясно и скъсяване на десния крак с един сантиметър. Тогава ми мина мисъл да зарежа леката атлетика. Силно обезпокоен, посетих германския хирург Ханс Мюлер Волфарт, лекувал куп елитни футболисти. Той ме увери, че ще ме оправи, и го направи. Оттогава треньорът често ме тунингова, както механикът прави с последен модел спортен автомобил. Глен разбира, че съм мързелив и мога да пропусна тренировка, но не се ядосва. Когато обаче призове за пълна мобилизация, мога и цял месец да изкарам без купони.

Ямайка е общество, което постоянно отлага работата за следващия ден, и аз съм виновен наравно с останалите. Обичам мястото и хората, макар че като по-млад ме оскърбяваха. Дори през 2007 г. местните се съмняваха в мен и ме питаха защо не съм прогресирал след титлата на световното за младежи 5 г. по-рано. То беше най-трудното ми състезание

На 15 г. се състезавах срещу почти 20-годишни. Напрежението беше зверско, дори обух погрешно шпайковете. Краката ми отмаляха и си казах, че ме чака катастрофа. Отблъснах се последен от блокчетата, но след старта напрежението изчезна. След завоя тълпата нададе поощрителен рев и ме тласна мощно на финалната права. Пробих през средата групата спринтьори, излязох отпред и финиширах с 4 метра преднина. Народът полудя! Поздравих хората с козируване и те ми отвърнаха със същото. Оттогава винаги измислям нещо, за да ангажирам тълпата при моите победи.

В моменти на стрес винаги търсех убежище в родния Трелоуни - тихо място, в което животът тече бавно. Сядах отпред на верандата и играехме домино със стари приятели, докато захладнее. Никога не ми омръзваше, играех по 6 часа. В Ямайка доминото е религия.